— Добре — измърмори Селито. — „Втория“. А също като съкращение: числото 2 с окончание „-рия“ накрая.
— Хъм — измърмори Райм, като кимна; не се беше сетил за това.
Едрият детектив извади мобилния си телефон, стана и отиде в ъгъла на стаята; след няколко секунди започна да раздава заповеди. Върна се при другите, след като затвори.
— Давайте нататък — каза Линкълн на хората си.
След като анализира още няколко проби, Мел Купър обяви:
— Имаме следи от бензалкониев хлорид.
— Аха, амонячен дезинфектант. Използва се често на обществените места, особено при опасност от бактериални зарази или при чувствителни групи хора. В училищните столове например. Да се запише!
— Каучуково лепило — продължи Купър.
Райм обясни, че този продукт се използва за всичко, от превръзки до строителството.
— Масово производство?
— Да.
— Естествено — измърмори Райм. Криминалистите предпочитат вещества с установена марка, чийто произход лесно може да се установи.
Купър пусна още проби за анализ. След няколко минути погледна монитора и обяви:
— Добре, добре. Ясен резултат за вид скала. Мрамор. И по-точно, инуудски мрамор.
— Каква форма? — попита Райм. — Покажи го на екрана.
Специалистът го направи и той видя увеличена картина на белезникави, сивкави и бежови прашинки и зърна с различна големина. Лабораторният техник каза:
— Натрошен. Виждате края на това парченце в горния ляв ъгъл?
— Да, очевидно е. Изпечи го!
Купър пусна пробата през газовия хроматограф.
— Има следи от „Тоувекс“ — обяви след малко.
— „Тоувекс“ ли? — стъписа се Селито. — Промишлен експлозив?
Райм кимна:
— Имах предчувствие, че ще намерим нещо такова. Използва се за взривяване на каменни основи. Ако съдя по натрошаването на мраморните частици, убиецът е бил близо до строителен обект. Място, където има много инуудски мрамор. Новобранец, обади се в кметството и питай какви разрешения за взривяване са издавали наскоро. После засечи с геоложката база данни за района. Хайде, какво друго?
В пробите, взети изпод ноктите на Клоуи Мур, не бяха открити следи от кожа — само памучни и хартиени влакна.
Райм обясни на Селито:
— Може би Клоуи се е съпротивлявала и тези частици са попаднали под ноктите й при борбата. Жалко, че не е одрала и кожата му. Къде е ДНК точно когато най-много ни трябва? Пишете на дъската и да продължаваме.
Тиксото, с което извършителят бе вързал краката на Клоуи, беше масово производство; белезниците — също. А фенерчето — семафорът, с който бе осветил творението си — беше евтин пластмасов боклук. Нито по него, нито по батериите вътре имаше пръстови отпечатъци; нямаше косми или други частици — само лепило като това, което се използва при ролките за събиране на животински косми (същите, с които криминалистите събираха микроследи). Както предполагаше Сакс, престъпникът вероятно бе почистил дрехите си, преди да тръгне за местопрестъплението.
— Този тип е по-добър, отколкото си мислех — измърмори Райм със смесени чувства на изненада и неохотно възхищение.
— Долу имаше ли някакви електрически контакти, Сакс? Не си спомням.
— Не. Прожекторите, които бяха сложили първите пристигнали полицаи, бяха акумулаторни.
— Значи и неговата машинка за татуиране също би трябвало да е на батерии. Новобранец, хайде почини си малко от мраморното търсене и намери кой произвежда татуировъчни машинки.
Пуласки веднага отвори нов прозорец за търсене в Интернет на компютъра, като коментира:
— С малко късмет, сигурно няма много.
— Хъм, това ще бъде интересно.
— Кое?
— Татуировъчна машинка, заредена с късмет.
— Заредена с… какво?
Селито се усмихна накриво. Знаеше какво ще последва.
— „С малко късмет“ — продължи Райм. — Трябваше да кажеш: „Очаквам, че няма много марки татуировъчни машинки“. Това „с малко късмет“ изразява личното ти отношение, което не е меродавно в случая.
Младият полицай поклати глава:
— Линкълн, когато говоря с теб, понякога имам чувството, че участвам във филм на Куентин Тарантино.
Райм вдигна вежди. Тоест: „Продължавай“.
— Ами — обясни Пуласки, — сещаш ли се за онази сцена, в която двама наемни убийци се канят да убият някого, но десет минути обсъждат как „нервен“ и „изнервен“ не означавали едно и също или че „незаинтересован“ не е същото като „неинтересуващ се“. В един момент направо ти идва да ги удариш.