— По шрифта. Нарича се „Мириад“ и е създаден от Робърт Слимбак и Керъл Туомбли за „Адоуб Системс“. Възприет е от „Епъл“.
— Прилича ми на сансерифен — отбеляза Сакс.
— Погледни низходящата чертичка на у и наклоненото е.
— И това ли си изучавал? — попита Пуласки с тон, сякаш огромна дупка в криминалистичното му образование заплашваше да го погълне цял.
Преди години Райм бе работил по случай с отвличане, при което извършителят бе сглобил бележка за откуп с отрязани букви от списание. Беше ги взел от заглавия на статии и няколко обяви. Като анализира шрифтовете на десетки списания и емблеми на рекламодатели, той установи точно кой брой на „Атлантик Мънтли“ е бил използван. След като издейства съдебна заповед за разкриване на списъците с абонати — и с помощта на други улики — откриха къде живее похитителят и спасиха жертвата. Сега криминалистът обясни това на Пуласки.
— Добре, но как ще определим по-точно датата? — попита Селито.
— По мастилото.
— Маркери? — намеси се Купър.
— Не, съмнявам се, че има.
През 60-те години на деветнайсети век производителите на мастила са започнали да слагат химични маркери в продуктите си (по същия начин както производителите на експлозиви), за да може в случай на престъпление мастилената проба да бъде проследена до конкретен източник или поне до химикалка с определена марка. (Първоначалната цел на това маркиране била за разкриване на фалшификатори, но се оказало полезно и за залавянето на голям брой похитители и убийци, оставили бележки с послания на местопрестъплението.) Мастилото, използвано за печатане на книги обаче, като тази проба, се продаваше в големи количества и рядко се маркираше.
Затова Райм обясни, че трябва да сравнят състава на това мастило с базата данни на полицията.
— Екстрахирай мастилото, Мел. Да видим от какво е съставено.
От полицата с инструменти над работните маси Купър взе модифицирана спринцовка с частично изпилена игла. Заби я седем пъти през хартията. Миниатюрните кръгчета, които се получиха, накисна в пиридин, за да се разтвори мастилото. После изпари разтвора и пусна получилия се прах за анализ.
Когато масспектрометърът показа графиката — назъбена линия с максимуми и минимуми, показващи веществата в мастилото от тайнствената книга — Купър и Райм се втренчиха в екрана.
Сам по себе си, анализът не означаваше нищо, но след като пуснаха резултатите през базата данни, се оказа, че мастилото е подобно на използваното за печатане на книги за възрастни между 1996 и 2000 година.
— За възрастни ли? — сепна се Пуласки.
— Не, не от твоите книги за възрастни — засмя се Селито.
— Моите… — Младият полицай се изчерви като рак. — Не, чакай!
— Има се предвид противоположното на детски книжки — обясни Райм. — Законни книги за възрастни. А хартията? Провери киселинността.
Купър пусна бърз анализ на малко парченце от хартийката.
— Висока киселинност.
— Означава, че е от книга с твърди корици, предназначена за масово разпространение. Не е от издание с меки корици, защото те се печатат на вестникарска хартия. И е за масово разпространение, защото по-скъпите заглавия в ограничен тираж излизат на хартия с ниска киселинност или неутрална реакция. Ето още една задача за твоя екип, Лон. Да намерят книгата. Предположението ми е за научно-популярно заглавие от споменатите години. Вероятно на криминална тематика. И всяка глава е посветена на различна тема, защото извършителят е откъснал само това, което му е трябвало. Прати хората ни да говорят с издатели, книжари, колекционери на криминални книги… и писатели на такава литература. Колко такива може да има?
— Да, да. Ще го направят в свободното време, докато не търсят милиарди цитати с думата „втория“.
— Аха, и още нещо — направете го приоритет. Ако убиецът си е дал труда да намери бройка от книгата, да откъсне страниците и да ги носи със себе си, трябва час по-скоро да разбера какво пише в нея.
Дебелият детектив отново погледна снимката на татуировката и каза на Купър:
— Отпечатай ми това, Мел. Ще пратя хора да разпитат в татуировъчните ателиета. Или как се наричат сега? Може би „студиа“? И ми извади списък на по-големите.
Купър отпечата снимката, после отвори сайта на Агенцията за фирмено лицензиране на Ню Йорк. Извади списък на трийсетина татуировъчни студиа. Подаде двата листа на детектива.