— Така, новобранец, стига толкова безсмислени коментари. Цветя. Разбери кога тялото ще бъде освободено от „Уестчестър Мемориал“ и къде ще го прехвърлят. Искам да изпратите цветя веднага, независимо дали ще има служба. С картичка от мое име.
— Какво да пише?
— Само името ми.
— Какви цветя? — чу се гласът на Амелия Сакс от коридора, водещ към кухнята и задния вход на къщата. Тя влезе в салона и кимна за поздрав.
— Линкълн ще праща цветя в погребалния дом. За Ричард Логан. Тоест аз ще ги пратя.
Тя закачи тъмното си яке в антрето. Носеше тесни черни дънки, жълт пуловер и черно вълнено сако. Единственото, което издаваше, че е полицайка, бе пистолетът „Глок“ на хълбока й, макар че човек трудно би направил асоциация между оръжието и работата й в правоохранителната система. Като гледа високата, стройна жена с буйна права червена коса, човек би си помислил, че е манекенка. И наистина бе работила като такава, преди да постъпи в нюйоркската полиция.
Тя се приближи и целуна Райм по устата. Той усети вкуса на червилото й и подуши барут — Сакс идваше от стрелбището.
Като си помисли за козметика, той си спомни, че при опита за грабеж пред кметството убитият се беше обръснал, преди да тръгне от службата; по врата и бузите му имаше почти невидими частички пяна за бръснене и микроскопични парченца от косми. Освен това наскоро се беше напръскал или намазал с афтършейв. По-рано, по време на анализа на уликите, когато Райм изтъкна тези факти, Сакс отбеляза:
— Значи сигурно е отивал на среща с жена. Човек не се бръсне, преди да отиде да пие с приятели. Знаеш ли, Райм, ако не беше прекарал онези последни пет минути в тоалетната, ходът на събитията щеше да бъде друг. Събитията щяха да протекат другояче. И човекът нямаше да бъде убит онази вечер. Може би щеше да живее дълго и щастливо.
„Или щеше да се качи пиян в колата и да се забие челно в автобус с деца“ — помисли си Райм.
Безсмислено беше да умуват какво е можело да се случи.
Гледна точка към смъртта едно. Гледна точка към смъртта две.
— Знаеш ли кой е погребалният дом? — попита Сакс.
— Още не.
Когато не подозираше, че след няколко минути ще бъде арестуван, и си мислеше, че всеки момент ще убие Райм, Логан бе обещал да пожали Сакс. Може би това великодушие бе друга причина криминалистът да съжалява за смъртта на убиеца.
Том кимна на Сакс:
— Кафе? Нещо друго?
— Само едно кафе, благодаря.
— Линкълн?
Криминалистът поклати глава.
След малко болногледачът донесе чаша кафе и я подаде на Сакс, която му благодари. Въпреки че нервите в по-голямата част от тялото му бяха извън строя, вкусовите рецептори на Райм работеха отлично и той оценяваше, че Том Рестън прави много добро кафе. Не ползваше капсули или фабрично смляно, а думата „нес“ изобщо не беше в речника му.
Болногледачът се усмихна саркастично и попита Сакс:
— Е, какво мислиш за емоционалната страна на Линкълн?
— Не е това, Том — отговори тя, като обхвана чашата с длани, за да се стопли. — Мисля, че това е част от метода му.
Тази Сакс! Умницата. Това бе една от причините да я обича. Погледите им се срещнаха. Райм знаеше, че усмивката му, макар и съвсем лека, вероятно изглежда като точно отражение на нейната.
Тя продължи:
— Часовникаря винаги е бил загадка. Не знаем почти нищо за него — всъщност само това, че има близки в Калифорния. Далечни роднини, които не успяхме да открием. Не знаем нищо за съучастниците му. Това може би е шанс да открием хора, които са го познавали и са работили с него — било то законно, или в престъпната му дейност. Нали, Райм?
„Сто процента“ — помисли си той. Обърна се към Пуласки:
— И когато откриеш кой е погребалният дом, искам да отидеш там.
— Аз ли?
— Това ще е първата ти задача под прикритие.
— Няма да е първата — поправи го младежът.
— Първата, при която присъстваш на погребение.
— Вярно. Добре, като кого ще се представя?
Райм каза първото име, което му хрумна:
— Хари Пиджън.
— Хари Пиджън?
— Мислех си за птици — обясни Райм, като кимна към гнездото на сокола скитник на перваза от външната страна на прозореца, добре защитено от лошото време.
— Искаш да се представям като Хари „Гълъбчето“. — Полицаят поклати глава. — Изключено.