- Каква отрова?
- Още не знаем. Току-що е станало, както вече казах. Запазили сме местопрестъплението.
- Дай ми нещо повече, Лон. Какво е татуирал?
- Няколко думи, доколкото разбрах.
Ставаше все по-интересно.
- Знаеш ли какви са думите?
- Първите пристигнали полицаи не казаха. Но заявиха, че изглежда като недовършено изречение. Досещаш се какво означава това.
- Убиецът ще търси още жертви - изрече Райм, като погледна Сакс, - за да предаде цялото си послание.
4.
Селито обясни:
- Казва се Клоуи Мур, двайсет и шест годишна. Актриса на свободна практика - имала е няколко роли в реклами и е била статистка в трилъри. Работела е в бутика, за да се прехранва.
Сакс зададе обичайните въпроси: проблеми с гадже, съпруг, любовен триъгълник?
- Не, нищо такова, доколкото ни е известно. Току-що пратих униформените да разпитат в квартала, но според първоначалните твърдения на колегите и съквартирантката ѝ се е движела само в добра компания. Била е доста консервативна. Към момента не е имала гадже, нито тежки раздели.
- Други татуировки освен направената от убиеца? - попита Райм; случаят започваше да става интересен.
- Нямам представа. Първите пристигнали полицаи са се изнесли веднага щом патологът я е обявил за ММО.
Мъртва в момента на откриване. Това бе официалното становище на съдебния лекар, което стартираше машината на криминалистичния анализ и задействаше всякакви процедури. Щом патологът констатираше смъртта, вече нямаше причина някой да се мотае на мястото на престъплението и Райм настояваше полицаите, отзовали се на сигнала, незабавно да се ометат от там, за да не замърсяват уликите.
- Добре - рече на Селито, съзнавайки, че е преминал изцяло в режим „Гледна точка за смъртта едно“. - Хайде, Сакс. Докъде бяхме стигнали със служителя от кметството? - добави, като погледна доклада.
- Бих казала, че сме готови. Още чакаме справките от магазините за хора, които са купили нож от въпросната марка. Но съм сигурна, че извършителят не е използвал кредитна карта и не е попълвал бланка за регистрация на клиенти. Нямаме какво повече да направим.
- Съгласен. Добре, Лон, поемаме случая. Но държа да изтъкна, че всъщност не си ме молил. Просто си теглил жребий без мое съгласие и дойде да ми каляш дневната, очаквайки, че ще се съглася.
- Какво друго можеш да правиш, Линк? Да отидеш да караш ски в Сентрал Парк?
Райм обичаше, когато хората не се смущаваха от състоянието му, когато не се бояха да се шегуват като Селито сега. Побесняваше, ако се отнасяха с него като със счупена кукла.
„Ох, горкият...“
- Обадих се в Лабораторията по криминалистика в Куинс. Вече са изпратили екип. Ти ще ги ръководиш, Амелия.
- Веднага тръгвам.
Тя взе вълнения шал и ръкавиците си. Свали от закачалката коженото си яке - по-дълго, до средата на бедрата. През всичките им години заедно Райм никога не я беше виждал да носи дълги връхни дрехи. Най-често обличаше кожени или спортни якета. Рядко слагаше шлифер, освен когато работеше под прикритие или при тактическа операция.
Вятърът отново разтресе старите прозорци и Райм за малко не предупреди Сакс да кара внимателно (автомобилът ѝ беше с класическо задно предаване, който трудно се управляваше при заледен път) - но да кажеш на Сакс да внимава, бе все едно да кажеш на Райм да бъде търпелив; просто нямаше да стане.
- Помощ? - попита Пуласки.
Линкълн се замисли и попита Амелия:
- Имаш ли нужда от него?
- Де да знам. По всяка вероятност не. Само една жертва, ограничено местопрестъпление.
- За момента, новобранец, ти ще си нашият опечален под прикритие. Стой тук. Трябва да измислим историята ти за прикритие.
- Добре, Линкълн.
- Ще ти се обадя от местопрестъплението - каза Сакс.
Грабна черния сак, съдържащ радиостанцията, която използваше, за да говори с Райм по време на огледите, и бързо излезе. За кратко чуха воя на вятъра, после - изскърцване и зат- ръшване на врата.
Линкълн забеляза, че Селито търка очите си. Лицето му беше бледо и издаваше умора.
Детективът видя, че Райм го гледа, и обясни:
- Този проклет случай в „Метрополитен“. Не мога да се наспя като хората. Кой влиза с взлом на място, където има произведения на изкуството за милиард долара, разглежда и си тръгва, без да вземе нищо? Няма логика.
Миналата седмица най-малко трима много опасни престъпници бяха проникнали в извънработно време в музея „Метрополитен“. Бяха дезактивирали алармената система и камерите (което не беше никак лесно), но огледът на местопрестъплението бе установил, че са престояли в два отдела: залата за древни оръжия - колекция, мечтана от всяко момче, с мечове, бойни брадви, брони и стотици други приспособления за отсичане на части от тялото; и в сутерена, където се намираха архивът, хранилището и реставрационите работилници. Бяха си тръгнали след няколко часа и бяха активирали алармата дистанционно. Действията на натрапниците бяха разкрити чрез компютърен анализ и физически оглед на залите след откриването на пробива в сигурността.