Сакс, близо метър и осемдесет висока, се втренчи в схемата на най-големия си ужас: тунела с диаметър около метър между килерчето и по-широкия транспортен тунел - мястото на убийството. Тесният проход, който според плана бе седем метра дълъг.
„Един кръгъл ковчег“ - помисли си тя.
Мястото на убийството бе достъпно и през улична шахта на десетина метра от там, където се намираше тялото. Това вероятно беше мястото, през което убиецът бе проникнал, но Сакс знаеше, че трябва да се провре през по-тесния тунел, събирайки улики по пътя си, защото от там беше влязъл в мазето на бутика, за да отвлече Клоуи.
- Сакс? - чу се гласът на Райм през прашенето на радиостанцията. Тя подскочи и намали силата на звука. - Къде си? Не виждам нищо.
Предавателното устройство, което носеше, бе снабдено не само с микрофон и слушалка, а също с изключително чувствителна видеокамера. Тя току-що го беше сложила и още не беше включила образа.
Сакс натисна копчето на изненадващо малката камера - с размера на средна батерия - и чу от слушалката:
- Добре. - После Райм измърмори: - Все още е твърде тъмно.
- Защото е тъмно. Намирам се в подземие и след малко ще се навра в тунел с размерите на кош за хляб.
- Никога не съм бил в кош за хляб. Дори не съм сигурен, че съществуват. - Линкълн винаги бе в добро настроение, когато предстоеше оглед на местопрестъпление. - Добре, хайде да действаме. Да видим какво имаме.
Сакс често носеше тази екипировка, когато правеше оглед. Райм даваше идеи - напоследък доста по-малко, отколкото по времето, когато започнаха да работят заедно и тя беше все още неопитна. Освен това той обичаше да следи за сигурността ѝ, макар че не го признаваше. Настояваше, че огледът трябва да се извършва от един човек - иначе имаше твърде много отвличащи вниманието фактори. Добрият криминалист се свързваше психологически с местопрестъплението. Той се превръщаше в жертвата, превръщаше се в престъпника - и благодарение на това откриваше улики, които иначе би пропуснал. Тази връзка не можеше да се осъществи или се осъществяваше по-трудно, когато не извършваш огледа сам. Но беше рисковано да си сам. Изненадващо бе колко често положението ставаше напечено: ако извършителят се е върнал или е останал на местопрестъплението и нападне криминалиста. Дори имаше случаи, когато извършителят отдавна си е тръгнал и нападателят е съвсем различен човек. Веднъж Сакс бе нападната от клошар - шизофреник, който си беше помислил, че е дошла да открадне въображаемото му куче.
Тя отново погледна в помощното помещение, за да го покаже на Райм, после за кратко надникна в тунела на кошмарите си.
- Аха - каза той, разбирайки вече притесненията ѝ, - кош за хляб.
Сакс оправи за последен път облеклото си. Носеше бял гащеризон „Тайвек“, качулка и калцуни. Тъй като за убийството бе използвана отрова, имаше също противогаз N95. Според първите пристигнали полицаи токсичното вещество беше инжектирано чрез машинка за татуиране и нямаше опасност въздухът да е отровен. Въпреки това защо да рискуват?
Зад нея се чуха стъпки. Някой идваше от мухлясалото, влажно мазе на „Ше Нор“.
Сакс погледна красивата криминалистка, която помагаше при огледа на бутика. С Джейн Ийгълстън се познаваха отдавна - тя беше една от звездите в Отдела по криминалистика. Ий-гьлстьн бе разпитала управителката на магазина, която беше открила тялото. Сакс искаше да разбере дали е навлязла в самото местопрестъпление - където лежеше тялото на Клоуи - за да провери дали служителката ѝ е жива.
- Не - отговори Ийгьлстън. - Видяла, че вратата е отворена, погледнала в килерчето и видяла жертвата. Това ѝ било достатъчно. Не е влизала по-навътре.
Постъпката на управителката бе съвсем разбираема, помисли си Сакс. Дори ако човек не страда от клаустрофобия, кой би се заврял в пуст тунел с мъртъв човек вътре, при положение че убиецът може би все още е там?
- Как е видяла жертвата? - попита Райм, който бе чул разговора. - Стори ми се, че забелязах прожектор, оставен от медиците. Тогава не е ли било тъмно?
Сакс предаде въпроса, но колежката ѝ не знаеше:
- Управителката каза само, че я е видяла.
- Добре, рано или късно ще разберем - измърмори Райм.
- Единствените други хора, които са се доближавали до местопрестъплението, са един полицай и един от хората на патолога - добави Ийгьлстън. - Но те са се изтеглили веднага щом е била установена смъртта. Чакаха ни. Взех проби от обувките им, за да елиминираме отпечатъците им. Казаха, че не са пипали нищо друго освен жертвата, за да проверят състоянието ѝ. И медикът е бил с ръкавици.