Още няколко педи напред. „Дишай, дишай. Съсредоточи се върху задачата.“
Сакс се опитваше. Но ръцете ѝ се разтрепериха и тя изпусна ролката. Издрънчаването на дръжката върху металния под на тунела спря дъха ѝ.
Изведнъж лудостта на страха я обхвана. Представи си, че убиецът е зад нея. Че някак я е издебнал хванат за тавана на обслужващото помещение и сега се е спуснал. „Защо не погледна нагоре, когато влезе? Нали винаги оглеждаш тавана, когато изследваш местопрестъпление. По дяволите!“
Нещо я подръпна.
Тя се вцепени.
Това - дали беше чантата с екипировка? Не - извършителят! Искаше да я върже тук. И после да запълни тунела с пръст, бавно, започвайки откъм краката ѝ. Или да го наводни. Тя бе чула капането на вода в помощното помещение; имаше тръби. Той щеше да махне тапата, да отвори някоя клапа. Щеше да се удави, крещейки от ужас в издигащата се вода, неспособна да помръдне напред или да се върне.
Не!
Това, че подобен сценарий е невъзможен, беше без значение. Страхът правеше невероятното, дори невъзможното, да изглежда повече от постижимо. Страхът сега бе с нея в тунела - дишаше, целуваше я, пипаше я, обгръщаше тялото ѝ с подобни на червеи ръце.
„Стига глупости! Най-реалната опасност е, ако някой стреля по теб, когато излезеш от другия край, а не да се задушиш, погребана от въображаем престъпник с въображаема лопата - смъмри се Сакс. - Няма риск тунелът да се срути и да те смачка като мишка в смъргоносната прегръдка на боа. Това - няма - как - да - стане.“
Но точно тази представа - змия, стиснала мишка - се загнезди в главата ѝ и паниката се засили.
„По дяволите! Губя контрол. Губя шибаното си самообладание!“
Краят на тунела бе на около три метра и тя изпита непреодолимо желание да хукне натам. Но не можеше. Нямаше достатьчно място, за да се придвижва по друг начин освен с пълзене. Освен това знаеше, че всеки опит да бърза може да бъде катастрофален. Първо, можеше да пропусне улики. Освен това бързането щеше да подхрани страха ѝ и той да се засили лавинообразно.
И накрая, ако се опиташе да се измъкне по-бързо от тунела, дори да можеше, би било поражение.
Личната ѝ мантра - която също бе научила от баща си - беше: „Когато се движиш, не могат да те хванат.“
Но понякога, както сега, можеха да те хванат, ако се движиш.
„Затова спри!“ - заповяда си тя.
И спря. Остана напълно неподвижно. И почувства как извратените ръце на тунела я обхващат още по-здраво.
Паниката се надигаше на вълни. Паниката я пробождаше като нож от лед.
„Не мърдай - каза си. - Не бягай от страха. Изправи се срещу него. Преодолей го.“ Стори ѝ се, че Линкълн Райм ѝ говореше нещо; гласът му звучеше като далечен шепот - объркан или загрижен, или нетърпелив. Вероятно всичко това едновременно. Тя намали звука на радиостанцията до нула.
„Дишай.“
Пое си дълбоко въздух. Отвори очи и се втренчи в светлото кръгче отпред, в така далечното спасение. „Не, не това! Улики. Търси улики. Това ти е работата.“ Тя се вгледа в металната обвивка на сантиметри пред нея.
Паниката започна да намалява. Не изчезна напълно, но я поотпусна.
Добре. Продължи през тунела - да събира частици, да търси отломки; нарочно се движеше по-бавно отпреди.
Най-сетне главата ѝ се показа от другата страна, после раменете.
Сякаш отново се роди. Амелия Сакс се изсмя мрачно и примигна.
Бързо излезе в по-широкия тунел - в сравнение с първия беше като концертна зала. Надигна се в приклекнало положение и вдигна пистолета.
Нямаше обаче нападател, който да се цели в нея, поне не в непосредствена близост. Прожекторите, осветяващи трупа, бяха ослепителни и в мрака зад тях може би имаше опасност, но Сакс веднага насочи фенерчето си натам. Всичко беше чисто.
Изправи се и издърпа чантата от тунела. Огледа се и се увери, че схемата от базата-данни на Райм е точна. Този тунел приличаше на минна галерия. Краят му се губеше в тъмнината. Сакс знаеше, че преди век е използван за превозване на колички със стоки от и към фабрики и складове. Сега влажният, плесенясал подземен коридор служеше само на нюйоркската инфраструктура. Под тавана имаше дебели железни тръби, а също по-тънки, алуминиеви и пластмасови, в които вероятно имаше електрически кабели и свързващи очукани стари метални табла. По-новите проводници излизаха от яркожълти кутии, заключени с масивни катинари. На тях бяха щамповани буквите IFON. Сакс нямаше представа какво означава това. Железните тръби бяха надписани NYC DS и NYC DEP - отделите по хигиена и екология към общината, които отговаряха съответно за отходната канализация и за водоснабдяването на града.