Но не, не, не... Просто Били стана от нея, изправи се, взе макетния нож.
Сега щеше да пререже гърлото ѝ.
Движеше устни, сякаш говореше нещо. Тя не го чуваше.
Но ясно чу два или три силни изстрела откъм главния вход на жилищната сграда. Видя, че ярката светлина идва от слънцето - слънчевите лъчи, огряващи обърнатата на запад сграда. И видя два силуета на мъже с пистолети. Погледна Били и го видя да се олюлява назад, като се държеше за гърдите с широко отворена разрязана уста.
Той я погледна, изпусна макетния нож, седна неуверено, после клюмна на една страна. Примигна изненадано. Прошепна нещо. Ръцете му потрепнаха.
Полицаите изтичаха в коридора, хванаха я за ръцете, вдигнаха я на крака и я повлякоха към вратата. Пам обаче се освободи от тях, изненадвайки ги със силата си.
- Не - прошепна.
Обърна се и остана втренчена в Били, докато очите му помътняха. Пое си дълбоко въздух и изчака още малко, после се обърна и излезе, докато полицаите се приближаваха към тялото на Били с насочени напред, готови за стрелба пистолети - предположи, че такава е процедурата, макар да беше ясно, пределно ясно, че той вече не е заплаха.
73.
След като медиците обработиха раните ѝ, Пам Уилоуби излезе пред дома си на студената, светла улица.
От мястото на тротоара, където седеше в очуканата си инвалидна количка „Мерите“, Линкълн Райм видя как Амелия Сакс понечи да се приближи към нея, да протегне ръце - за да я прегърне, но се спря. Дръпна се назад и отпусна ръце, когато видя, че Пам не откликва на този жест. Момичето само кимна за поздрав.
- Как си? - попита Райм.
- Ще се оправя - мрачно отговори младата жена. (Райм вече не я възприемаше като момиче; беше чул, че се е борила с престъпника, и се гордееше с нея.)
Стори му се странно, че Пам постоянно потърква бедрата отпред. Това му напомни за тика, който понякога имаше Сакс да се чеше и пипа по тялото. Момичето забеляза погледа му и спря.
- Татуира ме - обясни. - Но не с отрова. Истински татуировки са. Беше татуирал част от своето и моето име на краката си и изписа другите части на моите.
Сплитъри, спомни си Райм - така ги бе нарекъл Ти-Ти Гордън. Когато двама влюбени си татуирали части от имената си.
- Много ми е... - Тя преглътна. - Много ми е гадно.
- Познавам един човек, който може да ги заличи. Имам номера му.
Ако Ти-Ти Гордън умееше да татуира, сигурно знаеше и как да заличава.
Пам кимна и пак се потърка неволно по бедрото.
- Разправяше ми ужасни неща. Звучеше, сякаш планира да стане новият Хитлер. Искаше да убие чичо си и леля си и да основе своя въоръжена групировка. Сещате се, мама не беше особено умна. Постоянно говореше глупости и никой не я приемаше насериозно. Обаче Били беше съвсем друга класа. Учил е в колеж. Искаше да основава собствени училища, в които да индоктринира децата. Говореше за някакъв Закон на кожата. Личеше си, че е вманиачен на тази тема. Расизъм, чиста проба.
- Закон на кожата - измърмори Райм.
Определено имаше връзка с манифеста, който бяха планирали да оставят на мястото на вкарването на отрова във водопровода. Той си спомни за думите на Тери Добинс по-рано:
- Ако откриеш защо е толкова вманиачен по кожата, това ще е ключът към разплитането на случая...
Пам продължи:
- През всичките тези години е бил обсебен от мисли за мен.
Обясни за уговорения годеж, как Били е дошъл преди няколко години, за да започне планирането на терористичната атака - и как я бе съблазнил. Спомените я накараха да потрепери.
- Искаш ли да се качиш в микробуса? - попита Райм, като кимна към пригодения за инвалиди автомобил, с който го бе докарал Том.
Апартаментът ѝ беше запечатан от полицията, докато се извърши оглед на местопрестъплението, а на Пам очевидно ѝ беше студено; носът и очите ѝ бяха зачервени, пръстите - също.
- He - бързо отговори тя. Изглеждаше, че ѝ е по-спокойно на слънце, въпреки мразовития въздух. - Всичките ли заловихте?
- Всички, които са дошли в Ню Йорк, както изглежда. Матю и Хариет Стантън. Сина им Джошуа.
Полицаите от ударния отряд бяха намерили истински документ за самоличност у застреляния престъпник. Уилям Хейвън, двайсет и пет годишен. Татуировчик, с адресна регистрация в Саут Лейкс, Илинойс.
- В момента хората ни проверяват всичките им документи, бележници, телефони, компютри - продължи Райм. - Заловихме вече и няколко от съучастниците им в Илинойс, но ще има и други. Бомбите не бяха заредени така, че да избухнат, но бяха истински: барут, детонатори, устройства за взривяване чрез мобилен телефон. Сглобени са от човек, който разбира от тези неща.