- Ако са като групировката, в която членуваше майка ми, „Патриотична граница“, сигурно има десетки членове. Винаги се събираха през нощта, в нечия кухня, пиеха кафе и крояха планове... - Пам замълча за момент. - Линкълн?
Райм вдигна вежди.
- Ти откъде знаеше за Сет? Как се сети да изпратиш полиция вкъщи?
- Не знаех. Но заподозрях нещо, когато си зададох въпроса откъде извършителят е разбрал за Ти-Ти Гордън.
- Кой?
- Татуировчикът, когото двамата със Сет засякохте в лабораторията ми.
- Ааа, онзи тип със странната брада и пиърсингите.
- Същият. Били влезе в студиото му и уби един от колегите му. Мисля, че е искал да убие самия Ти-Ти, но той в момента не е бил там. Възможно е убиецът да е разбрал за него по друг начин, но това беше най-логичното обяснение - че го е видял вкъщи.
Тъй като мотивът на групата беше местен тероризъм, а имаше връзка с теб и майка ти - чрез Колекционера на кости - се запитах дали появата на Сет в живота ти е просто съвпадение.
Разбира се, убиецът имаше татуировка на стоножка. Сет нямаше такава - бях го виждал е къси ръкави. Как можеше да се обясни? Тогава си спомних водоустойчивото мастило – червено - на едно от пликчетата с улики. Ти-Ти ни каза, че някои татуировчици използват временни маркери, с които очертават рисунката, преди да започнат да татуират. Реших, че може би това е направил - временна татуировка на ръката си, за да ни заблуди.
Пам кимна:
- Да, точно така. Каза ми, че рисувал стоножката, за да го мислят за друг. Измивал я, преди да влезе в ролята на Сет. А на някакъв бездомник направил истинска татуировка на стоножка и му платил, за да пробие дупката. Този човек е загинал в тунела. Каза ми, че не е повярвал, че ще спреш водата. Взел е предпазни мерки.
- Така се досетих кой е - продължи Райм. - Беше проникнал в дома ми, за да ме отрови. Мислех, че е специалист по шперцове, но нямаше следи от насилване на ключалката. Значи...
- Взел е ключа за къщата ти от моя ключодържател - измърмори Пам, като се намръщи. - Направил си е дубликат.
- Това си помислих и аз, да. Дали Сет беше убиецът? Не можех да съм сигурен, разбира се, но не исках да рискувам. Обадих се на диспечерите и наредих веднага да изпратят патрул.
- И нападението тук вчера - намеси се Сакс. - Било е постановка.
- Инжектирал си е малко пропофол и си е сложил белезници. Оставил е шишенцето с отрова и спринцовката на земята и е легнал да подремне, докато полицията се появи.
- Защо? - попита Пам.
- Искал е да снеме подозренията от себе си - обясни Амели.
- Какъв по-добър начин от това сам да стане жертва?
- Е, признавам, че и нашите психолози помогнаха - добави Райм. - Направиха проучване, според което в изкуството и литературата стоножката олицетворява проникване в нечие безопасно, спокойно убежище. Тя чака скрита, невидима. Такъв беше Сет. Тоест Били.
- Да, със сигурност.
Пам погледна към апартамента си. Намръщи се. Извади от джоба си кърпичка и леко я навлажни с плюнка. Избърса засъхналата кръв от бузата си.
Като главен разследващ по случая, след като Лон Селито бе излязъл от строя, Сакс разпита момичето за няколко минути в присъствието на Райм. Научиха, че Били е планирал да отвлече Пам и да избяга при една военизирана групировка във вътрешността на щата Ню Йорк, „Патриотична асамблея“, с която и преди си бяха имали вземане-даване.
Рон Пуласки извърши огледа в апартамента на Пам - дори да обезвредиш престъпника по най-безвъзвратния начин, както в случая, пак трябваше да се изпълнят някои формалности. След като свърши, той събра веществените доказателства, подписа картончетата за съхранение и каза на Райм, че ще занесе всичко в къщата му. Патолозите откараха трупа. Пам изпрати носилката с поглед, хладен като есенния въздух.
Райм насочи вниманието си към Сакс. Когато двете с Пам говориха за случилото се току-що, полицайката се опита на няколко пъти да се пошегува и да изрази съчувствие. Пам реагираше със сдържана усмивка, която можеше да се възприеме и като озъбване. Държането ѝ явно силно нарани Амелия.
След кратко мълчание полицайката се изправи, постави ръце на кръста си и погледна жилищната сграда.
- Местопрестъплението е освободено - отбеляза. - Ако искаш, мога да ти помогна да почистиш.
Райм забеляза, че се колебае, а тонът ѝ му подсказа, че се бои какъв ще бъде отговорът.
- Мисля да отида у семейство Оливети. И може би по някое време тази седмица ще взема колата на Хауард и ще дойда до вас, за да си взема каквото е останало. Може ли, Линкълн?