- Няма проблем.
- Чакай! - решително каза Сакс.
Пам я погледна предизвикателно.
Детективката продължи:
- Искам да говориш с психолог. - Бръкна в чантичката си. - Това е телефонът на Тери Добинс. Той работи за полицията, но ще ти препоръча някого.
- Нямам нужда...
- Моля те. Направи го.
Момичето сви рамене. Прибра визитката в задния си джоб, където държеше мобилния телефон.
- Ако имаш нужда от нещо, обади ми се - добави Сакс. - По всяко време.
В гласа ѝ прозвуча лека нотка на отчаяние.
Момичето не каза нищо. Влезе в къщата и след малко излезе с раница и чанта за лаптоп. От слушалките в ушите ѝ стърчаха бели кабелчета, свързани с айпода ѝ и затъкнати под дебелата ѝ шапка.
Махна към Райм и Сакс, но на никого от двамата конкретно.
Амелия я изпрати с поглед.
След малко Линкълн каза:
- Хората не обичат, когато се окаже, че са сгрешили, а ти си прав, дори когато е било за тяхно добро. Може би най-вече тогава.
- Така изглежда. - Тя се заклати напред-назад, за да се сгрее, и продължи да гледа отдалечаващата се Пам. - Аз провалих всичко, Райм.
В моменти като този той най-много ненавиждаше недъгавостта си. Искаше да се приближи до Сакс и да обгърне с ръце треперещите ѝ рамене, да я притисне с всичка сила.
- Как е Лон? - попита.
- Преодолял е критичното състояние, но все още е в безсъзнание. Рейчъл не е на себе си. Синът на Лон е там.
- Да, говорих с него.
- Железен е. Мъжко момче.
- Е, идваш ли вкъщи?
- След малко. Първо трябва да говоря с един свидетел по случая с музея „Метрополитен“.
Това бе другото разследване, по което работеше Селито - взломът в музея на Пето Авеню. Докато детективът беше в болница, другите му колеги от „Тежки престъпления“ бяха поели случая. Сега, след осуетяването на опита за терористична атака от СВАС, беше време да възобновят това важно от политическа гледна точка, макар и доста необичайно разследване.
Сакс отиде при форда си. Моторът изрева и тя потегли сред облак дим, чийто синкав оттенък стана виолетов в червената светлина на залязващото слънце.
74.
Линкълн Райм не беше доволен, че не е разкрил сам самоличността на убиеца - източниците на информация за Били Хейвън бяха намерените документи и разказът на Пам.
- Трябваше да се досетя - каза на Купър и Пуласки.
- Кое? - Пуласки остави едно пликче, от което с пинсети вадеше пробите, и го погледна.
- Това, че Били е близък на Стантънови. Реакцията на Хариет, когато Амелия ѝ каза, че е мъртъв - тя изпадна в истерия. Това трябваше да ми подскаже, че го познава добре. Много добре. Също и синът, Джошуа - щеше да припадне, когато чу новината. Можех да се досетя, че макар да не е техен син, си- гурно е близък роднина. Знаем, че им е племенник; знаем името му. Но намери всички подробности за господин Уилям Хейвън, новобранец. Стат.
- Латински, съкратено от статим, което означава „незабавно“ - издекламира Пуласки.
- А, да. Точно. Голям познавач си на класическите езици. И доколкото си спомням, голям познавач на филмите, в които се използват плоски шеги, отвличащи вниманието от посредствения сюжет и нереалните герои. Е.г., онези граматически правилно изразяващи се убийци, за които говореше. И така, ще вършим ли работа?
- Екземти грация - измърмори Пуласки и бързо започна да пише на клавиатурата.
След няколко минути вдигна очи от монитора и обяви:
- Негоциум иби терминетур.
- Работата е завършена - преведе Райм. - Но по-елегантно би било, ако кажеш: Фактум ест. По-добре звучи. Това е проблемът с латинския. Звучи, сякаш дъвчеш камъни. Добре, че са италианците и румънците, та да облагородят езика.
Пуласки съобщи, като четеше от монитора:
- Матю Стантън е единствено дете. Хариет обаче е имала сестра, Елизабет. Омъжила се за Ибът Хейвън. Имат син, Уилям Ейрън. Ибът бил старейшина в СВАС, но двамата с жена си загинали, когато момчето било още малко. В операцията срещу „Клонка Давидова“. Отишли да им продадат оръжие и попаднали точно по време на престрелката. Уилям е живял при леля Хариет и чичо Матю. Повече бил известен като Били. Има досие, но като непълнолетен, затова няма отпечатъци в системата; засекретено е. Става дума за обвинения за побой. Престъпление от омраза. Били пребил едно еврейче в училище. После с шило за лед и мастило татуирал свастика на ръката му. Бил е на десет. Има снимки. Вижте.