Татуировката беше доста добре направена. Двуцветна, със сенки, отчетливи очертания.
- Учил рисуване и политология в Университета на Южен Илинойс. После отворил студио за татуиране.
В раницата на Били имаше разписки за два апартамента в града. Единият бе в Мъри Хил, на името на Сет Макгуин - приятеля на Пам. Другият, нает под псевдонима Франк Самюелс, беше близо до Китайския квартал, в района на Канал Стрийт. Криминалистите бяха претърсили и двете места. Били бе почистил доста добре втория апартамент, който беше използвал като студио - полицаите намериха оборудване и няколко терариума, пълни с растенията, от които бе извлякъл и пречистил отровите, използвани за убийствата.
Тези стъклени съдове със зловещото им осветление сега бяха наредени покрай стената в салона на Райм. Всичките без един - херметично запечатаната стъкленица с ботулиновите спори. Специалистите от центъра за биологична и химическа защита във Форт Дерик я бяха взели. Въпреки обичайното си собственическо отношение към веществените доказателства Райм не се противопостави срещу изземването точно на тази улика.
Криминалистът приключи с регистрирането на растенията в протокола на разследването (като забеляза, че водният бучиниш е особено красив) и се свърза с Фред Делрей, който водеше разследването от страната на ФБР. Обясни какво са открили. Ексцентричният агент измърмори:
- Е, този вече надмина всички. Чудех се къде са се скрили оръжията за масово унищожение на Садцам Хюсеин. А те били на две пресечки от любимия ми китайски ресторант. „Хепи панда“ Онзи на „Канал“. Не, не „Хепи панда“ на „Мот“ или на Шесто. Оригиналната и единствена ,Хепи панда“. Ам-ам. Какви вкусни медузи. Не, не, по-вкусни са, отколкото предполагаш. Хубаво, обади ми се, когато си готов с доклада.
След като затвори, Райм чу смях от другата страна на стаята.
- Това е доста добре - каза Мел Купър, загледан в компютърния монитор.
- Кое? - попита Райм.
Пуласки също се изсмя и обърна монитора към криминалиста. Беше отворил онлайн версията на „Ню Йорк Поуст“. Статията за Стантьнови бе озаглавена: „Отровната писалка“.
Имаха предвид оръжието на убийствата, извършени от Били Хейвън.
Находчиво.
Купър и Пуласки продължиха да анализират и регистрират уликите от апартамента на Пам и студиото и тайната квартира на Били. Райм се върна при работната маса.
- Ръкавица - извика.
- Искаш... - започна Том.
- Искам ръкавица. Ще пипам веществени доказателства.
С известно усилие болногледачът сложи една на дясната ръка на криминалиста.
- Сега дай това - нареди Райм.
Посочи тетрадката, озаглавена „Модификацията“, съдържаща подробности за отравянията: време, жертви, места, полицейски процедури, цитати от „Серийни градове“ и указания как да „предугади ходовете на предугаждащия“. Бележките бяха написани с красивия почерк на Били. Не беше изненадващо, имайки предвид художествения талант на убиеца, че приличаха на изящен древен ръкопис.
Райм бе прегледал тетрадката по-рано, но искаше да го анализира по-подробно, за да потърси други евентуални съучастници.
Том закрепи тетрадката на облегалката на инвалидната количка и с движения, къде по-тромави, къде по-елегантни, Линкълн Райм започна да разлиства страниците с функциониращата си ръка и да чете.
Пета част
Срещата
Събота, 9 ноември
17.00
75.
Пълният, плешив мъж с късо сиво палто стъпваше по широкия тротоар с насочени настрани пръсти на краката. Носеше изтъркано куфарче. Малцина минувачи обръщаха внимание на физиката и походката му. Беше абсолютно безличен. Можеше да е бизнесмен, счетоводител, рекламен агент. Можеше да е мъгьл. Можеше да е Пруфрок.
Обичаше това място. Гринич Вилидж не беше скъп район като Сохо или Трибека, а по-скоро приличаше на обикновен жилищен квартал. Малката Италия бе преживяла своя възход и упадък, но Вилидж оставаше бастион на старите манхатънци, на странните, артистични наследници на европейски емигранти. Тук живееха семейства на - да - пълни, плешиви мъже и отпуснати жени, амибициозни, но скромни синове и умни дъщери. Той отлично се сливаше е обстановката.
А това беше добре - имайки предвид за какво бе дошъл.
Слънцето беше залязло и застудяваше, но поне небето бе чисто и снегът от последните няколко дни беше спрял.
Той спря пред витрината на „Кафе артизан“ и разгледа изцапаното меню. Това бе истинско класическо кафене. Италианско. Тук са правили капучино много преди „Старбъкс“ да се зароди като идея в главата на сиатълеца (не сицилианеца), който е основал веригата.