Райм не остана съвсем доволен от последния си аргумент. Можеше да прозвучи по-убедително. Но и това не беше зле.
- Заплашваш ли ме?
Нямаше нужда от отговор.
След десет секунди:
- Мамка ти!
Изщракването от затварянето на телефона погали слуха на Райм.
Той се приближи с инвалидната количка до прозореца и погледна към Сентрал Парк. Гледката му харесваше повече през зимата, отколкото през лятото. Човек би помислил, че е заради хората, които се наслаждаваха на летните спортове през хубавите месеци: тичане, летяща чиния, софтбол - занимания, ог които той завинаги бе лишен. Но не, в действителност Райм наистина харесваше гледката.
Дори преди инцидента никога не беше харесвал този вид безсмислени удоволствия. Спомни си за случая с Колекционера на кости отпреди няколко години. Тогава, точно след нещастния случай, той се беше отказал от живота, смяташе, че никога няма да е в състояние да живее нормално. Но онова разследване му помогна да научи една истина за себе си: той не искаше да живее нормално. Никога не беше искал, дори преди да стане инвалид. Неговият свят бе светът на дедукцията, на логиката, на интелектуалните атаки и защити, на битките с мисълта - не с оръжия и удари от карате.
Затова, когато гледаше голите клонки на дърветата в парка, той се чувстваше в пълна хармония, успокоен от урока, на който Колекционера на кости го бе научил преди толкова години.
Райм се обърна към компютърния монитор и отново се вглъби в света на изящните изкуства.
Провери новините и видя, че Даг е взел решение - нецен- зурирано, нередактирано, непроменено, прессъобщението бе публикувано навсякъде.
Райм погледна часовника на компютъра и продължи да разглежда сайта за антики.
След половин час телефон иззвъня. Абонат - „Неизвестен“.
Две позвънявания. Три. Той натисна копчето за приемане на разговора с показалеца на дясната си ръка.
- Ало.
- Линкълн - каза мъжът, когото познаваше като Ричард Логан, Часовникаря. - Имаш ли една минутка да поговорим?
- За теб винаги.
77.
- Видях новините - продължи Часовникаря. - Пуснал си снимката ми. Или по-точно фоторобота, който сте съставили по описанието на Дейв Уелър. Не е зле. Компютърна обработка, предполагам. Дебел и слаб, с коса и без коса, с мустаци и обръснат. Не си ли впечатлен как изобразителното изкуство се съчетава с компютърната наука, Линкълн?
Говореше за прессъобщението, което Райм бе принудил началниците в Нюйоркското полицейско управление да публикуват.
- Значи рисунката е точна? - попита криминалистът. - Моят човек не беше сигурен, че си е спомнил достатьчно добре формата на бузите.
- Онзи младеж, Пуласки - изрече развеселено Часовникаря. - Наблюденията му са само в една плоскост, а изводите му са прибързани. И двамата с теб знаем какви са рисковете от това. Предполагам, че е по-добър като криминалист, отколкото като ченге под прикритие. Огледите на местопрестъпления изискват по-малко импровизация. Мозъчна травма, предполагам.
- Да. Точно така.
- Имаше късмет, че го дадох на Бюрото за разследване, а не на някои от моите хора. Тогава щеше да е мъртъв.
- Предполагам - бавно изрече Райм. - Той има добра интуиция. И не е лош стрелец. Както и да е, той бе единственият, когото можех да изпратя при тогавашните обстоятелства. Всички други бяха заети с разкриването на един превъртял татуировчик.
Сега, когато знаеше със сигурност, че Часовникаря е избягал от затвора и е жив, Райм си спомни последния път, когато го беше видял лично преди няколко години. Да, като се замисли, имаше прилики с адвоката, когото Пуласки бе описал за съставянето на фоторобота - черти, които сега си спомняше, макар да имаше някои ключови разлики.
- Изменил си лицето си по нехирургичен начин - отбеляза сега, докато говореше с престъпника. - Сложил си силикон или памук в бузите си. И косата - ножици за изтъняване и бръснарско ножче - добре си докарал вид на естествено оплешивяване. Използвал си и малко грим. Повечето филмови студия не умеят да го използват добре. А пък телосложението - сложил си костюм с подплънки, нали? Никой не може да качи двайсет и пет килограма за четири дни. Тенът сигурно е от бутилка.
- Да. - Часовникаря се изкиска. - Може би. Или от козметично студио. В Ню Йорк има около четиристотин. Може да изпратиш хора да разпитват. При малко късмет до Коледа ще научиш в кое точно съм отишъл.