- Обаче сега пак си се променил, нали? Или модифицирал, така да се изразя. Заради снимките, които публикувах.
- Разбира се. Слушай, Линкълн, любопитно ми е защо пусна информацията за мен в медиите. Така рискуваш да се дегизирам пак и да се скрия. Което и направих.
- Имаше шанс някой да те е забелязал. Бяхме готови да действаме бързо още при първия сигнал.
- Бюлетин за всеобщо издирване, а?
В прессъобщението, което Райм принуди полицейските началници да разпространят, се казваше, че Ричард Логан, известен още като Часовникаря или Дейв Уелър, е избягал преди няколко дни от федерален затвор в Уестчестър. Бяха добавени и рисунките от фоторобота и информация, че вероятно симулира южняшки акцент.
- Но безуспешно - отбеляза Часовникаря. - Никой не ме е издал. Защото съм все още... където съм.
- О, и между другото, не правя опити да проследя обаждането ти. Знам, че използваш пренасочване и проксита. Освен това обискирахме адвокатската кантора на Уелър.
Логан отново се изкиска:
- Гласовата поща, пощенската кутия, уебсайтът?
- Хитро - призна Райм. - Специализирането в дела за смърт, причинена по небрежност, ми се стори малко жестоко.
- Случайно се получи. Това бе първото, което ми хрумна.
- Да те попитам още нещо, от любопитство... Ричард Логан не е истинското ти име, нали? Това е един от многото ти псевдоними.
- Да.
Часовникаря не каза истинското си име и Райм не смяташе да го пита.
- Как се досети, че съм избягал?
- Както става много често в това, което правя - което двамата правим - допуснах.
- Предчувствие?
Райм се замисли за Сакс, която често го упрекваше за презрението му към тази дума, и се усмихна.
- Както искаш го наречи.
- Което по-късно си проверил емпирично. И какво беше това допускане?
- В раницата на Били Хейвън намерихме тетрадка, озаглавена „Модификацията“ - подробно ръководство за това, как да вкара ботулинов токсин в питейната вода на Ню Йорк. Изключително елегантен план. Беше като инженерна схема, изпипана до най-малката подробности, с точност до минутата. Усъмних се, че Стантънови или Били са способни да създадат толкова сложен план: сериен убиец, който да отвлече вниманието на полицията от мним бомбен атентат срещу водопроводната система, замислен като начин за прикриване на истинската цел - отравянето на водата. Намерил си също начин да направиш токсина устойчив на хлор, за да може да се използва като оръжие. Впечатляващ удар, трябва да призная.
- Намерили сте тетрадката? - В гласа на Часовникаря прозвуча разочарование. - Казах на Били да я кодира във файл и да го сложи някъде на компютър с достъп през Интернет. После да унищожи оригинала. - Замълча за момент. - Но не се изненадвам. Цялата тая банда от Южен Илинойс изглеждаше доста аналогова. И да, не особено интелигентна. Като при токсините, които Били реши да използва. Препоръчах му химикали, които могат да се намерят по магазините, но той беше особено привързан към растенията. Сигурно като малък е скитал много по горите да ги рисува. Тежко е, когато родителите ти са убити от федералните власти, а моралните ти възгледи се формират в неонацистка групировка.
- „Модификацията“. Ти ли измисли заглавието?
- Да, аз. Макар че ме вдъхнови занаятът на Били. Телесни модификации. Подхождаше на апокалиптичните им възгледи. Всъщност имах някои опасения. Връзката беше прекалено директна. Но на тях им хареса.
- И ти си издиктувал целия план на Били?
- Да. На него и на леля му. Но той записваше. Дойдоха при мен в затвора. Прикритието беше, че Били иска да пише книга за живота ми. - Часовникаря замълча за момент. - Представихме го, сякаш умирам от желание да разкажа историята си, но не съм намерил подходящ слушател. Мисля, че ще го оцениш, Линкълн. След като му изложих целия план и той записа всичко, казах: „Поверявам ти всичко, Мойсей. Действай.“ Били и Хариет не ме разбраха. Знам, че си запознат с теологичната концепция за Бог като часовникар.
Когато са разсъждавали за вселената, Исак Нютон, Рене Декарт и другите основоположници на съвременната наука през седемнайсети и осемнайсети век са разсъждавали, че ако има творение, трябва да има създател. Щом нещо толкова сложно като часовника не може да съществува без майстор на часовници, човекът - който е много по-сложно творение от един часовник - не би могъл да съществува без Бог.
- Наложи се да им обясня, че предвид на прякора ми това, че им диктувам „Модификацията“, е както когато Бог е дал Десетте заповеди на Мойсей. Казах го като шега. Но те го приеха сериозно. Започнаха да наричат плана „Заповедите на модификацията“. - Часовникаря изцъка с език. - Жал ми е за тези, които не оценяват иронията. Но да се върнем на въпроса: как разбра за мен... Ако си склонен да споделиш.