- Разбира се.
- Намерил си бележника. Но почеркът не беше мой, а на Били. Нямаше отпечатъци и ДНК. Никога не съм го докосвал. Е, да, имаше споменато колко важно е да се улучи точният момент - кога да се вкара отровата и къде при убийствата за отвличане на вниманието, кога Джошуа да вкара прожекторите с батериите в тунелите, колко минути след като някой се е обадил на спешния телефон, може да се очаква, че ще пристигнат ченгета. Всичко е във времето, разбира се. Но от това да се досетиш, че съм избягал от затвора?
Райм се запита къде е застанал Часовникаря, каква поза е заел. Дали беше навън, на студа? Или пак на открито, но някъде с по-топъл, приятен климат? „Проклятие“ не беше точен термин, да не говорим, че бе твърде мелодраматичен. Но Райм си позволяваше да мисли за Часовникаря като за своето проклятие.
- От уликите.
- Това не ме изненадва, Линкълн. Но кои?
- Тетродотоксинът. - Свръхотровата от рибата фугу. - Намерихме следи.
- Ох... - Часовникаря въздъхна. - Казах на Били да унищожи всички остатъци.
- Сигурен съм, че се е опитал. Имаше нищожно количество на едно от местопрестъпленията. - Райм най-добре от всички знаеше колко е трудно да унищожиш всички следи от някое вещество. - Не намерихме никакви следи от отровата в тайната му квартира, тъй че откъде се беше взела? Проверихме в базата данни на полицията и разбрахме, че никой не я е използвал за престъпления през последните години. И така, какво би могъл да прави Били с тетродотоксин? Тогава се сетих: отговорът беше в другото име, под което е известен - зомбираща дрога. Използва се за симулиране на сърдечен арест и смърт.
- Точно така - призна Часовникаря. - Били ми достави известно количество, скрито между страниците на една книга. В затвора проверяват за ножчета и хероин, не за милиграми от рибешки яйчници. Използвах го, за да симулирам сърдечен удар, и ме преместиха в болницата в Уайт Плейнс.
Дали това, което се чу като фон, беше крясък на чайка? И после корабна сирена? Не, сирена за мъгла. Интересно. Сега, в епохата на радарите и джипиесите, рядко се използваха. Райм си каза, че това е важна следа. Мониторът на компютъра му светна. Бе получил съобщение от Родни Сарнек, експерта по компютърни престъпления. Докладваше, че не е успял да проследи обаждането на Часовникаря - сигналът бе отклонен през анонимно прокси в Казахстан.
Райм бе излъгал, че не се опитват да засекат обаждането.
Е, помисли си, нищо не рискуваха и нищо не печелеха. Отново насочи вниманието си към разговора.
- Това, което окончателно ме убеди, беше една грешка, която си допуснал.
- Така ли? Каква?
- Когато си бил на улицата с Пуласки, си споменал опита за атентат срещу един висш полицейски служител в Мексико. Убийството, което беше планирал преди няколко години.
- Да. Исках да спомена нещо конкретно. За да се хванете.
- Аха, само че това разследване беше засекретено. Ако беше истински адвокат, който никога не се е срещал с Ричард Логан, за какъвто се представяше, нямаше откъде да знаеш за операцията в Мексико Сити.
Кратко мълчание.
- Засекретено ли?
- Явно Държавният департамент и мексиканското Министерство на правосъдието не са били никак доволни, че ти - един американец - за малко не си очистил техен висш полицай. Предпочели са да действат, сякаш не се е случило. Медиите не бяха уведомени.
- О... - реагира разочаровано Часовникаря.
- Сега ти ми отговори на един въпрос - каза Линкълн.
- Добре.
- Как се свърза със Стантънови и СВАС?
- Реших, че е време да се измъкна от затвора. Потърсих хора, които са били свързани с терористичния инцидент отпреди няколко години, когато с теб се срещнахме. Спомняш ли си?
- Разбира се.
- Те ме свързаха със СВАС - една от многото расистки милиции. Казах им, че мога да направя така, че светът да разбере за тях. Хариет и Били ме посетиха в затвора и аз им разказах плана. Между другото, виждал ли си ги заедно тези двамата? Леля и племенник. Странна връзка има между тях. Придава съвсем ново значение на името „Върховенство на американското семейство“.
Райм не коментира. Това наблюдение, вярно или не, не го интересуваше.
Часовникаря продължи:
- Искаха да се проявят. Затова обсъдихме възможните начини. Аз дадох идеята за ботулинов токсин в питейната вода. Научих, че Били прави татуировки. Предложих да татуира жертвите с някакво послание от Стария завет. Някоя апокалиптична тема. Те адски харесаха тази риторика. Да нанесат удар срещу обществото в името на идиотските си ценности. Много им хареса и когато предложих да използват отрова като оръжие за убийство. Възмездие за малцинствата и социалистите, които тровят обществото и така нататък, и така нататък. Налапаха примамката като шарани. Е, най-вече Матю. Били и Хариет изглеждаха по-умерени. Знаеш ли, Линкълн, глупавите хора са най-опасни.