Невинаги, каза си криминалистът, мислейки си за човека, с когото говореше в момента.
78.
- И така - продължи Райм, - в замяна на твоя план те ти доставиха тетродотоксин. И са подкупили медицинския персонал и надзирателите, за да те обявят за мъртъв и да те измъкнат от ареста. Намерили са някой умрял бездомник и неговото тяло са пратили за кремиране.
- Горе-долу.
- Сигурно е било скъпо.
- Общо двайсет милиона.
- А сценката в погребалното бюро? Когато се представи за Уелър. Защо?
- Знаех, че ще изпратиш някого да види кой ще вземе праха. Трябваше да направя така, че да повярваш, че Часовникаря наистина е мъртъв. Най-добрият начин беше, ако адвокатът на семейството дойде да вземе тленните ми останки... и уведоми властите за твоя агент под прикритие. Така нещата се развиха много добре. Не го очаквах.
- Има нещо, което не разбирам. Лон Селито. Ти си го отровил, разбира се. Появил си се с пожарникарска униформа на мястото на нападението в „Белведере“ и си му подал кафето с отровата.
- О, и за това ли се досети?
- Арсенът е металоид. Били използваше само растителни токсини.
- Хъм, за това не се сетих. Меа кулпа. Кажи ми, Линкълн, като малък чел ли си книжки с ребуси? Винаги ли забелязваше скритата картинка?
Да, Райм беше чел такива книжки. И винаги забелязваше скритата картинка.
- И после си пуснал отрова в чантичката на Амелия Сакс - добави той.
Последва дълга пауза.
- И за това ли се досети?
Веднага щом се досети, че Часовникаря е още жив и вероятно стои зад нападението срещу Лон, Райм бе предупредил Сакс, Пуласки и Купър да внимават. Тя си спомни, че някой седнал зад нея в едно кафене, където имала среща със свидетел по случая с музея „Метрополитен“. После намерила второ шишенце обезболяващи в чантичката си.
- И това ли е арсен? - попита Райм. - Още не съм получил резултатите.
- Ще ти кажа, след като си се досетил. Антимон.
- Има още нещо, което не мога да си обясня. Опита се да убиеш Лон и Амелия и да хвърлиш вината на Стантънови. И ти си бил този, който се появяваше облечен като Били Хей- вън на местата на убийствата. Когато си надничал през шахтата на Елизабет Стрийт, пред ресторанта в Хеле Кичън, в сградата близо до „Белведере“. Нали?
- Да, точно така.
- Но защо... - Райм изведнъж замълча. Мислите се заредиха в главата му като избухващи фойерверки. - Освен ако...
- Май започваш да загряваш, а, Линкълн?
- Двайсет милиона долара - прошепна Линкълн. - За да купиш свободата си. Няма начин Стантънови или СВАС да са намерили толкова много пари, за да подкупят надзирателите и медиците. Не, не - те са странично занимание, в най-добрия случай. Някой друг е финансирал бягството ти. Да! Някой, който е имал нужда от теб за друга задача. Използвал си СВАС само за прикритие.
- Ах, моят умен Линкълн!
Гласът на Часовникаря бе снизходителен и за момент Райм изпита гняв. Но изведнъж се сети нещо и се изсмя високо:
- Лон. Лон Селито! Той е бил истинската ти мишена. Трябвало е да го убиеш или да го изкараш от строя и си решил да хвърлиш вината върху СВАС.
- Точно така - прошепна престъпникът. Една нотка в гласа му казваше: „Моля те, продължавай.“
- Заради разследването, по което работеше. Разбира се. Проникването с взлом в музея „Метрополитен“. Бил е близо до разплитане на случая и този, който те е наел, е трябвало да го спре.
- Райм се замисли за още един факт. - Амелия също. Защото тя пое случая „Метрополитен“... Но сега признаваш всичко - добави бавно, разтревожено. - Защо?
- Мисля да спрем дотук, Линкълн. Може би не е разумно да говоря повече. Но ще ти кажа, че вече няма опасност за никого. Амелия е в безопасност. Единствената причина да искам да отровя нея, Рон или твоя гениален, задръстен асистент Мел Купър, би била, ако искам да прехвърля вината върху СВАС. Очевидно сега това е безсмислено. Освен това смених тактиката.