Выбрать главу

Райм си представи как Часовникаря свива рамене.

-      Ти, разбира се, също си в безопасност. Винаги си бил.

„Винаги си бил?“

Райм се изсмя:

-      Анонимният сигнал, че някой се опитва да влезе през зад­ния вход на къщата ми, когато Били се е промъкнал, за да отро­ви уискито ми. Ти си го подал.

-      Следях го постоянно. Когато дойде у вас, също го наблю­давах. Не трябваше да те убива. Но когато се преоблече с работ­ни дрехи и извади спринцовката, всичко ми стана ясно.

Това изобщо не изглеждаше логично.

Но след миг Райм се досети:

-      Нужен съм ти за нещо. Трябвам ти жив. Защо? За да раз­следвам някое престъпление, разбира се. Да, да. Но кое? Някое извършено наскоро?

Какви текущи разследвания имаше? Изведнъж разбра:

-      Или някое, което ще се случи? Идната седмица?

-      Или идния месец, или идната година - каза Часовникаря, явно развеселен.

-      Проникването в „Метрополитен“? Или друго?

Мълчание.

-      Защо аз?

-      Ще кажа само, че си необходим за плана, който съм измислил.

-      И е необходимо да знам предварително, че съществува та­къв? Значи моята осведоменост е зъбно колело или пружинка в твоя часовник?

-      Добре казано - засмя се Часовникаря. - Колко ободряващо е да поговоря с някого, който разбира нещата... Но сега трябва да тръгвам, Линкълн.

-      Да попитам още нещо?

-      Разбира се. Друг въпрос е дали ще ти отговоря.

-      Ти си казал на Били за тази книга, „Серийни градове“.

-      Да. Трябваше да накарам него и Стантънови да разберат колко си способен. И колко много двамата е Амелия знаете за въоръжените милиции и тяхната тактика.

-      Значи нямаш специален интерес към Колекционера на кости, така ли? - унило попита Райм. - За това съм сгрешил?

- Явно.

Линкълн се засмя:

-      Значи изобщо няма връзка между теб и Колекционера, как­то си мислех?

Кратка пауза.

-      Намерил си връзка между нас? - с нотка на любопитство попита Часовникаря.

-      Тук, в Манхатън, има един прочут часовник. Направен е изцяло от кости. От някакъв руснак, струва ми се. Чудех се дали не планираш да го откраднеш.

-      В града има часовник на Михаил Семьонович Бронников?

-      Мисля, че така се казваше. Не знаеше ли?

-      Бях доста... зает в последно време. Но знам за този часов­ник. Удивително произведение. От около 1865 година. И си прав, изработен е изцяло от кости. Сто процента.

-      Предполагам, че не би рискувал да те хванат - и да си изгу­биш времето, така да се каже - като се опиташ да проникнеш в някой антикварен магазин в Манхатън, за да откраднеш часовник.

-      Не, но това беше находчиво хрумване, Линкълн. Точно това очаквам от теб. - Часовникаря отново замълча; сигурно гледаше часовника си. - Сега мисля, че е време да си кажем до­виждане, Линкълн. Твърде дълго бях на линия. Понякога тези проксита и телефонни отклонения могат да се проследят. Не че ще се опиташ да го направиш... - Пак се изкиска. - Хайде, до следващата ни среща...

Идната седмица, идния месец, идната година.

Връзката прекъсна.

Шеста част

Кожа и кости

Вторник, 12 ноември

13.00

79.

Рон Пуласки бе приел задачата да потърси улики и свидете­ли в погребалното бюро на Берковиц - нещо, което би могло да ги отведе до Часовникаря.

Той явно приемаше присърце провала на мисията си под прикритие, макар че никой не можеше да го обвинява за това - Часовникаря веднага го беше познал. Бе виждал младия поли­цай при едно от предишните си престъпления в Ню Йорк преди години.

Освен това Райм знаеше, че дори при най-добрия сценарий младежът не става за актьор. Според театралната теория най-до­брите актьори не играят персонажите си - те се въплъщават в тях.

Гилгуд...

И така, младият полицай събра проби от документите в погре­балното бюро, които Ричард Логан (или както бе истинското му име) беше подписал, за да прибере праха на някой неизвестен без­домник, взет от градската морга. Разпита всички, които са били в агенцията по време на посещението на Часовникаря, включител­но роднините на някой си Бенджамин Ардел, известен още като Джони Род, който и да беше той. Но не откри никакви следи.

Не намери нищо полезно и сред агентите от Нюйоркското бюро за разследване, които също бяха измамени от Часовникаря. Те бяха контактували с, Дейв Уелър“ главно по телефона. И апа­ратът, по който се беше свързал с тях, за да подаде сигнал срещу Пуласки, разбира се, отдавна бе изчезнал. Батерията сигурно бе отишла в някой канал; счупеният на две телефон - в друг.