Райм си представи как Часовникаря свива рамене.
- Ти, разбира се, също си в безопасност. Винаги си бил.
„Винаги си бил?“
Райм се изсмя:
- Анонимният сигнал, че някой се опитва да влезе през задния вход на къщата ми, когато Били се е промъкнал, за да отрови уискито ми. Ти си го подал.
- Следях го постоянно. Когато дойде у вас, също го наблюдавах. Не трябваше да те убива. Но когато се преоблече с работни дрехи и извади спринцовката, всичко ми стана ясно.
Това изобщо не изглеждаше логично.
Но след миг Райм се досети:
- Нужен съм ти за нещо. Трябвам ти жив. Защо? За да разследвам някое престъпление, разбира се. Да, да. Но кое? Някое извършено наскоро?
Какви текущи разследвания имаше? Изведнъж разбра:
- Или някое, което ще се случи? Идната седмица?
- Или идния месец, или идната година - каза Часовникаря, явно развеселен.
- Проникването в „Метрополитен“? Или друго?
Мълчание.
- Защо аз?
- Ще кажа само, че си необходим за плана, който съм измислил.
- И е необходимо да знам предварително, че съществува такъв? Значи моята осведоменост е зъбно колело или пружинка в твоя часовник?
- Добре казано - засмя се Часовникаря. - Колко ободряващо е да поговоря с някого, който разбира нещата... Но сега трябва да тръгвам, Линкълн.
- Да попитам още нещо?
- Разбира се. Друг въпрос е дали ще ти отговоря.
- Ти си казал на Били за тази книга, „Серийни градове“.
- Да. Трябваше да накарам него и Стантънови да разберат колко си способен. И колко много двамата е Амелия знаете за въоръжените милиции и тяхната тактика.
- Значи нямаш специален интерес към Колекционера на кости, така ли? - унило попита Райм. - За това съм сгрешил?
- Явно.
Линкълн се засмя:
- Значи изобщо няма връзка между теб и Колекционера, както си мислех?
Кратка пауза.
- Намерил си връзка между нас? - с нотка на любопитство попита Часовникаря.
- Тук, в Манхатън, има един прочут часовник. Направен е изцяло от кости. От някакъв руснак, струва ми се. Чудех се дали не планираш да го откраднеш.
- В града има часовник на Михаил Семьонович Бронников?
- Мисля, че така се казваше. Не знаеше ли?
- Бях доста... зает в последно време. Но знам за този часовник. Удивително произведение. От около 1865 година. И си прав, изработен е изцяло от кости. Сто процента.
- Предполагам, че не би рискувал да те хванат - и да си изгубиш времето, така да се каже - като се опиташ да проникнеш в някой антикварен магазин в Манхатън, за да откраднеш часовник.
- Не, но това беше находчиво хрумване, Линкълн. Точно това очаквам от теб. - Часовникаря отново замълча; сигурно гледаше часовника си. - Сега мисля, че е време да си кажем довиждане, Линкълн. Твърде дълго бях на линия. Понякога тези проксита и телефонни отклонения могат да се проследят. Не че ще се опиташ да го направиш... - Пак се изкиска. - Хайде, до следващата ни среща...
Идната седмица, идния месец, идната година.
Връзката прекъсна.
Шеста част
Кожа и кости
Вторник, 12 ноември
13.00
79.
Рон Пуласки бе приел задачата да потърси улики и свидетели в погребалното бюро на Берковиц - нещо, което би могло да ги отведе до Часовникаря.
Той явно приемаше присърце провала на мисията си под прикритие, макар че никой не можеше да го обвинява за това - Часовникаря веднага го беше познал. Бе виждал младия полицай при едно от предишните си престъпления в Ню Йорк преди години.
Освен това Райм знаеше, че дори при най-добрия сценарий младежът не става за актьор. Според театралната теория най-добрите актьори не играят персонажите си - те се въплъщават в тях.
Гилгуд...
И така, младият полицай събра проби от документите в погребалното бюро, които Ричард Логан (или както бе истинското му име) беше подписал, за да прибере праха на някой неизвестен бездомник, взет от градската морга. Разпита всички, които са били в агенцията по време на посещението на Часовникаря, включително роднините на някой си Бенджамин Ардел, известен още като Джони Род, който и да беше той. Но не откри никакви следи.
Не намери нищо полезно и сред агентите от Нюйоркското бюро за разследване, които също бяха измамени от Часовникаря. Те бяха контактували с, Дейв Уелър“ главно по телефона. И апаратът, по който се беше свързал с тях, за да подаде сигнал срещу Пуласки, разбира се, отдавна бе изчезнал. Батерията сигурно бе отишла в някой канал; счупеният на две телефон - в друг.