Амелия Сакс се умърлуши, но успя да се усмихне. Сигурно си спомни, че Пам смяташе да поиска назаем колата на приемния си баща, за да дойде да прибере последните си вещи, останали в горната спалня.
За миг настъпи тишина. Сакс си пое въздух и попита:
- Как си?
- Бива. Добре съм. Представленията започват идната седмица. Има доста работа. Викториански костюми. Тежат по цял тон. Тия рокли.
Общи приказки. Безсмислени приказки.
Пак мълчание. Сакс кимна към стълбите:
- Ще ти помогна да си събереш нещата.
Пам се огледа, като избягваше да поглежда когото и да било в очите.
- Ами аз всъщност... имате ли нещо против да се пренеса пак при вас? Само за известно време, докато си намеря друга квартира. Не ми се иска много да се връщам в апартамента в Хайтс. Нали знаете, след всичко, което се случи там... А и семейство Оливети - те са прекрасни, но... - Сведе очи. После пак ги погледна. - Може ли?
Сакс пристъпи към нея и я прегърна с всичка сила.
- Изобщо не трябва да задаваш такива въпроси, мила.
- Носиш ли нещо, което трябва да се внесе? - попита Том.
- В колата. Да, няма да откажа малко помощ.
Том се приготви за излизане, като също се уви с шал и сложи казашката си шапка от изкуствени кожи. Излезе заедно с Пам.
Сакс също сложи палто и ръкавици и тръгна след тях, но спря на сводестия вход, разделящ салона от коридора, и се обърна към Райм:
- Я чакай малко!
- Да чакам ли?
Тя се приближи, наведе глава на една страна, сякаш гледаше престъпник, на когото току-що е сложила белезници, и каза тихо:
- Миналата седмица Том смени ключалките. След като Били беше влязъл.
Райм сви рамене. Отпи глътка уиски.
- Хъм...
- И?
- И какво? - измърмори той.
- Пам не позвъни. Направо влезе. Това означава, че има вече от новите ключове.
- Нови ключове?
- Защо само повтаряш думите ми? Как се е сдобила Пам с новите ключове? Не е идвала от повече от седмица.
- Хъм. Не знам. Не мога да си го обясня.
Тя го погледна лукаво:
- Райм, ако прегледам списъка с обажданията от телефона ти, дали няма да намеря някое, проведено наскоро с Пам?
- Кога съм имал време да говоря с когото и да било? Освен това не съм от разговорливите. Приличам ли ти на човек, който ще тръгне да си приказва с хората?
- Отклоняваш въпроса.
- Ако погледнеш списъка с разговорите от телефона ми, не, няма да намериш нито един, проведен с Пам. Нито наскоро, нито ненаскоро.
Това бе самата истина - беше ги изтрил.
Разбира се, не беше помислил, че Сакс ще се досети за малкия им заговор, след като разбере, че е изпратил новия ключ на Пам.
Тя се засмя, наведе се и го целуна силно, после пак тръгна към вратата, за да помогне за пренасянето на багажа.
И остави Райм да направи онова, което от няколко часа искаше да направи. Той се върна с количката до лабораторната маса.
Върху стерилна стъклена паничка имаше малко парченце белезникава смола, пластмаса или глина, което бяха намерили върху каишката на часовника на един банкер, убит миналата нощ в Горен Уестсайд. Самото убийство не беше нищо забележително - тук Райм бе стабилно в режим „Поглед към смъртта номер едно“ - но това, което му се стори необичайно, бе, че тялото е намерено близо до един строеж между Медисън и Парк Авеню. Западната стена на основите се намираше на около три метра от тунела, водещ след няколко чупки и разклонения директно до подземния архив на музея „Метрополитен“.
От огледа на местопрестъплението личеше, че е имало жестока борба. Имаше вероятност сивкавата субстанция, заседнала на каишката на часовника, да е останала от убиеца и да подскаже къде биха могли да открият човека, отнел живота на жертвата.
Но докато това вещество не бъде определено и източникът му конкретизиран, това предпазливо заключение бе само в сферата на предположенията. Трябваше да докажат, че е вярно, и да го запишат в таблицата на уликите или че е грешно и да го изхвърлят като мъртвите листа, които вече бяха почти изцяло изпопадали от дърветата навън. Райм приготви проба за хроматография и се приближи с количката до тихо бръмчащия апарат, за да провери коя от двете алтернативи е вярната.