- Или някой свидетел да е видял.
- Е... да, може би. Това поне.
Сакс слезе от стълбата и се върна при жертвата. Беше направила бърз преглед за сексуално престъпление на тялото, но сега облъчи Клоуи с алтернативния източник на светлина, за да потърси следи от трите течности, които се откриват в случай на изнасилване: сперма, пот и слюнка.
Такива нямаше, но извършителят явно бе опипвал кожата с ръкавици: по корема, ръцете, врата и лицето. Другите части на тялото не бяха докосвани.
Сакс провери с лампата останала част от местопрестъплението - от шахтата до тесния проход към магазина - и не откри нищо.
Сега оставаше само да вземе фенерчето, което извършителят бе оставил за сигнализация.
- Сакс - обади се Райм от слушалките.
- Да?
- Какво ще кажеш да извикаме работници от общината да отворят шахтата, за да излезеш от там? Така или иначе трябва да направиш оглед на тази част от улицата. Знаем откъде е влязъл и че е бил там преди пет минути. Може да има някакви следи.
Тя обаче разбра, че предложението му е, за да ѝ спести повторното пълзене в по-тесния тунел.
Кръглия ковчег...
Отново погледна черната дупка. Сега ѝ се струваше още по-тясна.
- Идеята е добра, Райм. Но предпочитам да се върна по пътя, по който влязох.
Беше се справила със страха веднъж; нямаше да го остави да я победи сега.
Сакс се надигна, като се подпря на един перваз на тухлената стена, докато достигна фенера на убиеца. Извади от джоба си хирургическа ножица и преряза тиксото.
Когато го сваляше, събори шепа от някакъв сивкав прах. Изведнъж осъзна, че убиецът е заложил капан за криминалистите. Затова бе оставил фенерчето! Веществото се изсипа право в очите ѝ и докато отчаяно се опитваше да го изтръска, тя размести газовата маска и вдиша порядъчно количество от отровата.
- Не!
Закашля се, започна да се дави от лютия прах. Изведнъж лицето ѝ пламна. Тя се изпусна и падна по гръб, като за малко не се просна върху тялото на Клоуи.
В ухото ѝ прозвуча гласът на Райм:
- Сакс! Какво става? Не виждам.
Тя се помъчи да вдиша, да изчисти отровата от белия си дроб. Сякаш бодлива тел стържеше трахеята, очите и носа ѝ.
Дръпна маската от лицето си и започна да плюе, съзнавайки, че замърсява местопрестъплението, но не можеше да спре.
Райм крещеше. Трудно ѝ бе да чуе, но ѝ се стори, че вика по телефона:
- Медици! Долу!... Не ме интересува... Полицай с отравяне. Бързо!
Гласът му обаче бързо заглъхна и единственото, което Сакс чуваше вече, бе собственото ѝ кашляне.
7.
Докато се връщаше към студиото си в района на Канал Стрийт, Били Хейвън отново си мислеше за Хубавото момиче. Спомените за лицето, гласа и докосването му ѝ бяха оживели по време на татуировъчната сесия с госпожица Клоуи Снобарката.
Мислеше си също за думата, която бе изписал: „втория“. За рамката от вълнообразни линии отгоре и отдолу.
Да, добро изпълнение.
Тату „Били“.
Беше сменил гащеризона, който вероятно бе замърсен с отрова (защо да рискува?). Пъхна го в найлонов плик и го метна в един контейнер далеч от бутика. Отдолу носеше обикновени дрехи: черни дънки, кожени ръкавици - също черни. Тъмносиво вълнено палто. Беше късо - до средата на бедрата. Достатьчно топло, но не твърде дълго, тъй че да може да бяга, ако се наложи - а това, съзнаваше той, бе много вероятно да се случи в близките дни.
Носеше скиорската маска вдигната над лицето като шапка. Изглеждаше като обикновен младеж от Манхатън, който се прибира в апартамента си в леденостудения дъжд, превит на две в студа.
Хубавото момиче...
Били си спомни, когато я видя за първи път преди години. Всъщност бе видял нейна снимка, не самото Хубаво момиче. Но веднага се влюби - да, да, от пръв поглед. Скоро след това леля му отбеляза: „О, какво хубаво момиче. По-хубаво трудно ще намериш.“
Били веднага хареса това име за любимата си.
Момичето имаше прекрасна кожа, бяла като абанос.
Той присви очи срещу отвратителния вятър, шибащ лицето му с ледени кристалчета и леденостудени капки, и плътно се загърна с палтото. Внимаваше много да избягва заледените места. Това беше трудно.
Няколко часа бяха минали, откакто свърши с Клоуи в тунела под бутика. Беше останал в района, за да види какво ще прави полицията. Някой се беше обадил на спешния телефон пет минути след като Били излезе през шахтата на Елизабет Стрийт. Ченгетата дотичаха масово и той започна да наблюдава. Запомняше какво правят и по-късно щеше да си запише. Заповедите на Модификацията не бяха като библейските, разбира се. Но ако бяха, една от тях щеше да бъде: „Опознай врага си като себе си.“