Художникът и клиентът погледнаха Селито, който също ги изгледа.
Двамата се върнаха към заниманието си.
Детективът отново погледна Гордън и момичето с нестандартната прическа. Тя бе видимо смутена, доста изнервена. Гордън обаче изобщо не изглеждаше впечатлен от присъствието на полицая. Собственикът на студиото за татуировки „Соник Хъм-дъм“ имаше всички възможни разрешителни и чинно си плащаше данъците - детективът бе проверил.
- Потрай малко да свърша.
- Важно е - настоя Селито.
- Това, което правя тук, също е важно, пич.
- Не, пич. Сега ще седнеш ей-там и ще отговаряш на въпросите ми. Защото моето важно е по-важно от твоето важно. А вие, Лейди Гага, ще ни оставите насаме.
Тя кимна.
- Ама... - опита се да възрази Гордън.
- Чувал ли си за член двеста и шейсет, алинея двайсет и едно от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк? - заплашително попита Селито.
- А... ммм... да. - Гордън кимна делово.
- Престъпление е да татуираш непълнолетни и наказанието е толкова строго, колкото блудство с дете втора категория. - Детективът погледна клиентката и изръмжа: - Ти на колко си години, между другото?
- На седемнайсет - отговори тя, вече през сълзи. - Съжалявам, просто аз не... наистина, не съм...
- Ще довършиш ли изречението скоро?
- Аз... моля ви, не съм...
- Ще бъда ясен: Изчезвай от тук!
Тя хукна, като забрави якето си от изкуствена кожа. След няколко крачки спря, поколеба се, после се върна бързо, грабна дрехата и отново си тръгна, този път за постоянно.
Селито отново се обърна към собственика на студиото. Забавляваше се, макар че Гордън не изглеждаше много притеснен. Детективът пробва с по-сериозна заплаха:
- Това е леко престъпление клас Б и се наказва с три месеца затвор.
- Наказва се с до три месеца затвор - поправи го Гордън, - но представянето на валиден документ за самоличност от страна на клиента е убедителен оневиняващ аргумент. Шофьорската ѝ книжка изглеждаше много истинска. Първокласен фалшификат. Заблуди ме, че е валидна. Съдебните заседатели ще ми повярват.
Селито се опита да запази спокойно изражение, но не му се удаде.
- Не че има някакво значение - продължи Гордън. - Не смятах да я татуирам. Бях се вживял в ролята на Зигмунд.
Детективът го погледна въпросително.
- Фройд - поясни младежът. - Един вид приятелска психотерапия. Много искаше да ѝ направя татуировка, но аз се опитах да я разубедя. Мацето е от Куинс или Бруклин и приятелят ѝ я зарязал заради някаква пачавра с квинто черепа.
- Какво?
- Пет. Квинто. Черепи, сещаш ли се? Тя искаше седем. Септо.
- И как вървеше терапията, докторе?
- Отлично. - Татуировчикът се намръщи. - Тъкмо я разубеждавах, когато цъфна ти. Сеансус интеруптус. Обаче мисля, че засега се уплаши достатъчно и няма да го направи.
- Разубеждава я, значи?
- Да. Измислих някакво обяснение от рода, че татуировката ще прецака кожата ѝ. Че след няколко месеца ще изглежда с десет години по-дърта. Което е пълна глупост, защото остро- витянките в Тихия океан се татуират, за да изглеждат по-млади. По устните и клепачите. Ох! Предположих, че не е запозната с обичаите на самоанците.
- Нали уж я мислеше за пълнолетна. Защо се опита да я разубедиш?
- Пич, първо се усъмних в книжката. Но това не беше основното. Беше дошла с грешния мотив. Човек се татуира, за да изрази себе си. Не за отмъщение или за да направи напук на някого. Не защото искаш да бъдеш онова глупаво момиче с татуировка на дракон. Татуирай се, за да бъдеш себе си, а не за да бъдеш някой друг. Схващаш ли?
„Не съвсем“ - казваше изражението на Селито.
Другият обаче продължи:
- Видя ли косата ѝ, зловещия грим? Но въпреки това не е подходящ кандидат за татуиране. Носеше чантичка „Хълоу Кити“, за бога! И кръстче на Свети Тимотей на врата. По ваше време бихте я нарекли ,добро момиче“. Представям си я в някоя старомодна лимонададжийница.
„По мое време? Лимонададжийница?“ Селито неохотно започваше да вярва на младежа.
- Освен това нямам достатъчно голяма лигнярска топка - каза татуировчикът, като се ухили широко.
- Лигнярска...
Гордън обясни: ставаше дума за тенистопка, която даваше на клиента, ако не е сигурен, че ще издържи болката от процеса на татуиране.
- Това маце нямаше да се справи. Ако искаш татуировка, трябва да си готов за болката. Това е истината: болка и кръв. Отдаденост, пич. Схващаш ли? Кажи сега какво те води насам, след като вече знаем, че не е кризата на средната възраст.