- Нямам основания за това, но не е изключено. Мислиш ли, че ако ти покажа една татуировка, ще можеш да ми кажеш нещо за човека, който я е направил?
- Възможно е. Всеки има свой личен стил. Дори ако двама души използват един и същи шаблон, ще има разлика. Има значение как си се научил да татуираш, каква машинка използваш, какви игли си си направил. Хиляди неща. Няма гаранция, но съм работил с татуировчици от цялата страна, ходил съм на семинари в почти всеки щат. Може и да ти помогна.
- Чудесно. Ето. - Селито бръкна в куфарчето си и извади снимката, която Мел Купър бе отпечатал.
Гордън се наведе, намръщи се, разгледа внимателно снимката.
- Човекът, който е направил това, си е разбирал от работата - определено е професионалист. Но не разбирам какво е това възпаление. Няма мастило. Кожата е зачервена и подута. Има силна инфекция. И няма цвят. Невидимо мастило ли е използвал?
Отначало Селито си помисли, че татуировчикът го будалка, но Гордън обясни, че някои хора не искат да се ангажират прекалено, затова си правят татуировки със специални вещества, които изглеждат невидими, но се виждат на ултравиолетова светлина.
- Лигльовците, а?
- Точно в десетката, пич! - отговори Гордън и вдигна юмрук към детектива. Селито реши да го чукне със своя. Татуировчикът се намръщи: - Имам чувството, че има още нещо. Прав ли съм?
Селито кимна. Бяха премълчали за отровата пред медиите - тази подробност от метода на действие на убиеца можеше да вдъхнови имитатори. А ако се появяха информатори или самият извършител се обадеше, за да се перчи, това бе начин да отсеят хората, разполагащи с истинска информация за убийство.
Освен това по правило детективът предпочиташе да обяснява колкото може по-малко, когато разпитва свидетели или търси съвет от външни лица. Сега обаче нямаше как - трябваше му помощта на Гордън. Освен това пичът започваше да му харесва.
Пич...
- Престъпникът, когото издирваме, е използвал отрова вместо мастило.
Очите на младия мъж се разшириха от удивление; металните пръчици на веждите му се вдигнаха силно.
- Боже мой! Не! Невъзможно.
- Истина е. Да си чувал за някого, който прави такива неща?
- Абсурд! - Гордън прокара пръсти по сложно оформената си брада. - Това е ужасно. Леле. Виж, ние... татуировчиците сме нещо като комбинация между художници и пластични хирурзи - хората ни се доверяват. Имаме специална връзка с клиентите си. - Гласът му стана по-суров. - Да използваш татуиране, за да убиеш някого. Ужас!
Телефонът иззвъня, но той сякаш не чу. След малко обаче едрият му колега, който работеше върху татуировката на мотоциклет, подаде глава през завесата от мъниста.
- Ей, Ти-Ти.
- Какво?
- Търсят те. Можем ли да татуираме стодоларова банкнота на врата на някакъв тип.
Акцентът му беше южняшки, но Селито не можа да прецени откъде.
- Стотачка ли? Да, какво ни пречи?
- Ами, не е ли забранено да се татуират пари?
Гордън завъртя очи.
- Едва ли ще се напъха целият в ротативките в Атлантик Сити.
- Просто питам.
- Няма проблем.
Мъжагата каза по телефона:
- Да, господине, ще го направим.
Затвори и понечи да излезе, но Гордън го спря:
- Изчакай малко. - Обърна се към Селито: - Еди е обикалял доста. Може и него да разпитате.
Детективът кимна и Гордън ги запозна:
- Еди Бофорт, детектив Селито.
- Приятно ми е.
Провлачен говор от атлантическото крайбрежие, помисли си Селито. Мъжът имаше приветливо лице, което не отговаряше на покритите с татуировки ръце - главно на диви зверове.
- Детектив. Полиция. Хъммм.
- Кажи на Еди каквото каза и на мен.
Селито обясни ситуацията на Бофорт, който посрещна новината със същото изражение на удивление и ужас, както Гордън.
- Чувал ли си за някого, който използва татуирането като оръжие, Еди? С отрова или без.
- Не - прошепна Бофорт. - Никога.
Гордън кимна към снимката и отбеляза:
- Хубава татуировка.
- Да. Знаел е какво прави. Това с отрова ли е?
- Да - отговори Селито.
Гордън попита:
- Как я е задържал? Как я е накарал да стои неподвижно толкова дълго?
- Упоил я е. Но не му е трябвало чак толкова много време. Мислим, че е направил татуировката за петнайсетина минути.
- Петнайсет? - удиви се Гордън.
- Това необичайно ли е?
Бофорт се намеси:
- Дали е необичайно? По дяволите, човече, не познавам никого, който може да изрисува такова нещо за петнайсет минути. За това е необходим поне час.