- Да - потвърди Гордън.
Бофорт кимна към предната част на студиото:
- Чака ме полугол мъж на легло. Трябва да действам.
Селито му благодари, после попита Гордън:
- Добре, само като гледаш това, можеш ли да ми кажеш нещо за човека, който го е направил?
Гордън се приведе напред и внимателно огледа снимката на татуировката върху тялото на Клоуи Мур. Веждите му се събраха.
- Не се вижда много ясно. Имаш ли по-близък план? Или с по-добра разделителна способност?
- Можем да извадим.
- Може да дойда до участъка. Ха-ха, винаги съм искал да го направя.
- Работим с външен консултант. Там... Момент.
Телефонът на Селито започна да вибрира. Той погледна дисплея, прочете текстовото съобщение. Интересно. Обади се и проведе кратък разговор.
После се обърна отново към Гордън:
- Трябва да тръгвам, но ела на това място. - Написа името и адреса на Райм. - Това е къщата на консултанта. Аз трябва да се отбия през участъка, после ще се видим там.
- Дадено. Кога?
- Веднага.
- Добре. Хей, искаш ли някой глок или нещо подобно?
- Какво? - не разбра Селито.
- Някоя татуировка гратис. Пистолет, череп. Или полицейска значка?
- Без черепи и без значки. - Детективът посочи картичката с адреса в Сентрал Парк. - Искам само да дойдеш.
- Веднага.
- Бързо схващаш, пич.
12.
- Как върви работата, новобранец?
Рон Пуласки седеше приведен над компютърната клавиатура в дневната на Райм. Опитваше се да стесни обхвата на търсене за места в града, откъдето можеше да са дошли следите от инуудски мрамор.
- Бавно - отговори. - Не са само взривовете за копаене на основи. Има и много сгради, които се разрушават. Освен това е ноември. В това време. Кой би помислил? Аз...
Чу се звън на мобилен телефон. Младият полицай бръкна в джоба си и извади апарата. Беше предплатеният телефон.
Мисията под прикритие по случая „Часовникаря“ се задействаше. Обнадеждаващо беше, че някой се обажда толкова скоро.
За какво ли искаха да говорят?
Райм чу размяна на любезности. После Пуласки каза:
- Да, за тленните останки. Ричард Логан. Точно така.
Отдалечи се в ъгъла. Райм повече не го чуваше. Забеляза обаче траурното изражение на младежа - шега, която реши да не споделя предвид на това, че мисията явно му действаше потискащо.
След малко Пуласки затвори и си записа нещо.
- Е? - попита Райм.
- Преместили са тялото на Логан в Погребално бюро „Берковиц“.
- Къде е това? - Името му прозвуча познато.
- Не е далеч от тук. На „Бродуей“.
- Ще има ли заупокойна служба?
- Не. Просто в четвъртък ще дойде някой да вземе пепелта му.
Без да отмести поглед от големия компютърен монитор, Райм измърмори:
- Все още нямаме информация от ФБР за възможния източник на отровата и нищо за проклетата дума „втория“. Макар че, предполагам, не трябва да храня прекалено големи надежди за това. Кой?
Нито Пуласки, нито Купър отговориха. Сакс също мълчеше.
- Е? - настоя Райм.
- Какво „е“? — попита Купър.
- Въпросът е към Пуласки. Кой ще отиде? За пепелта на Логан. Попита ли управителя на погребалната агенция?
- Не.
- Защо не го попита?
- Защото щеше да прозвучи подозрително, не мислиш ли, Линкълн? Как ще реагира неизвестният партньор на Часовникаря, когато дойде да му отдаде последна почит и погребалният агент му спомене, че някой се е интересувал кой ще бъде там - а това не е въпрос, който обикновено се задава, когато...
- Добре, добре. Разбрах аргумента ти.
- Добър аргумент - отбеляза Купър.
Райм се замисли за посланието на татуировката върху тялото на Клоуи Мур. Съмняваше се, че „втория“ е част от известен цитат. Може би беше нещо, което извършителят спонтанно е решил да напише и нямаше как да открият. А може би нямаше абсолютно никакво значение.
Може би бе за отвличане на вниманието, за заблуда.
Дим и огледала...
„Но ако искаш да ни кажеш нещо, какво е то? Защо ни подаваш мислите си като примамка на въдица?“
- Не знам - каза Купър.
Явно Райм бе изрекъл на глас въпроса си към неизвестния убиец.
- Проклета дума - измърмори.
Всички в стаята погледнаха посланието от татуировката.
- ...втория, втория...
- Анаграма? - предположи лабораторният техник.
Райм се вгледа в буквите. Ако се преподредят, не се получаваше нищо смислено.
- Мисля, че посланието е достатъчно тайнствено и без да ни кара да играем на скрабъл. И така, новобранец, отиваш под прикритие в погребалното бюро. Нали нямаш проблем с това?