- Не, никакъв.
Твърде бърз отговор, помисли си Райм. Знаеше, че неохотата, с която Пуласки приемаше задачата, не е свързана с физическия риск. Дори в престъпния си занаят покойният Часовникар да беше наследен от някой негов съучастник и той да дойдеше да прибере праха му, престъпникът едва ли щеше да извади пистолет в погребалното бюро и да започне да стреля по полицай под прикритие. Не, това, което измъчваше младежа, бе страхът от провал - и всичко това заради черепната травма, която беше преживял преди няколко години. Пуласки се справяше отлично при огледи на местопрестъпления, но когато трябваше да работи с хора и да взема бързо решения, го обхващаше несигурност и започваше да се колебае.
- По-късно ще обсъдим как да се облечеш, как да действаш и като какъв да се представиш - успокои го Райм.
Младежът кимна. Прибра телефона, който досега нервно стискаше, и отново се зае с търсенето на инуудския мрамор.
Райм се приближи с инвалидната количка до работната маса, на която бяха поставени уликите от мястото на убийството на Клоуи Мур в Сохо. Погледна монитора над нея, на който се виждаха снимките, направени от Сакс при огледа, с цялата им жестока, показваща всички ужасяващи подробности прелест. Втренчи се в лицето на мъртвата жена, в капчиците слюнка и повръщано, зяпналата уста, изцъклените премрежени очи. Изражението ѝ отразяваше последните ѝ мигове на този свят. Смъртоносната отрова, извлечена от водния бучиниш, бе предизвикала страхотни гърчове и разкъсваща болка в корема.
„Защо отрова? - отново се запита Райм. - „И защо татуировъчна машинка като инструмент за вкарването ѝ в организма?“
- По дяволите - измърмори Сакс, като се отдръпна от работната маса. Тя помагаше на Пуласки при преглеждането на разрешителни за взривни дейности. - Интернетът пак се срина. Два пъти се случва през последните двайсет минути. Също като телефоните по-рано.
- И не е само тук - обясни Том. - В целия град има прекъсвания на връзката. Забавяния. Голяма тъпотия. Десетина квартала са засегнати.
- Чудесно - сопна се Райм. - Само това ни трябваше.
Не можеш да водиш криминално разследване без компютри, от регистъра на МПС и кодираните бази-данни на полицията и Националната служба за сигурност до „Гугъл“. Ако връзката прекъсне, следствените действия замират. Човек не си дава сметка колко е зависим от тези невидими потоци информация, докато не спрат.
- А, ето, възстанови се - обяви Сакс.
Тревогите им за компютърната комуникация обаче останаха на заден план, когато Лон Селито нахълта, събличайки палтото си. Хвърли шапката си на един стол, ръкавиците - отгоре, и извади нещо от куфарчето си.
Райм го погледна и се намръщи. Селито се тросна:
- Ще избърша шибания под, Линк.
- Не ми дреме за пода. Какво ме интересува подът? Искам да знам какво държиш.
Детективът избърса потта си. Вътрешният му термометър явно не се влияеше дори от най-студения и гаден ноември за последните двайсет и пет години.
- Първо, намерих татуировчик, който ще ни помогне и всеки момент ще дойде. И по-добре за него да побърза. Ти-Ти Гордън. Да му видите само мустака...
- Лон.
- Добре. Другото е това. - Показа някаква книга. - Пичовете от лабораторията са открили откъде е откъснатата хартийка.
Сърцето на Райм заби по-силно - чувство, което повечето хора усещат в гърдите си, но той, разбира се, изпитваше просто като по-силно пулсиране на кръвоносните съдове във врата и главата, единствените части от тялото му с някаква сетивност.
ове
е способността да предугажда следващите ходове
- Как са го направили, Лон? - попита Сакс.
- Нали знаеш Марти Белсън от „Тежки престъпления“?
- О, Мозъка.
- Същият. Обича ребусите. Решава судоку насън. - Селито се обърна към Райм и обясни: - Работи предимно по финансови престъпления. Както и да е, досетил се е, че горните букви са част от заглавието. Нали знаеш как в книгите отпечатват името на автора на едната страница и заглавието на противоположната?
- Да, всички знаем. Продължавай.
- Пуснал е търсене с думи, завършващи на „ове".
- На следващата страница има дума „тялото“. Предположихме, че е криминална книга. Предвид темата за телата може да е „Врагове“.
- Не. „Градове“. Пълното заглавие е „Серийни градове“. Това била една от шестте възможности, които Марти отделил. Обадил се на всички големи книгоиздатели в града - не са толкова много - и им прочел пасажите. Един редактор ги познал. Казал, че са я публикували преди години. „Серийни градове“. Тиражът е изчерпан, но той знаел дори главата, от която е пасажът. Глава седма. Изпрати ни една бройка.