Чудесно!
- И на какво е посветена тази толкова важна глава?
Селито отново обърса потта, преди да отговори:
- На теб, Линк. Посветена е на теб.
13.
- И на теб също, Амелия.
Селито отвори книгата. Райм забеляза пълното заглавие: „Серийни градове. Известни убийци от тихоокеанския до атлантическия бряг“.
- Чакай да позная. Темата е, че във всеки голям град има по един сериен убиец.
- Бостънския удушвач, Чарлз Менсън в Лос Анджелис, 1-5 убиеца в Сиатъл.
- Посредствена журналистика. Менсън не беше сериен убиец.
- Не мисля, че на читателите им дреме.
- И ние сме се класирали в тази книга? - попита Сакс.
- Глава седма: „Колекционерът на кости“.
Това беше името, добило популярност благодарение на пресата и прекаленото раздухване на случая. Ставаше дума за сериен похитител, който няколко години по-рано разиграваше Райм и нюйоркската полиция, като оставяше жертвите си на места, където биха умрели, ако не бъдат открити навреме.
Някои от отвлечените бяха спасени, други - не. Случаят беше важен no няколко причини: първо, възкреси Райм за нов живот - буквално. Той бе толкова депресиран от факта, че е парализиран, че планираше да се самоубие, но реши да го отложи за известно време заради въодушевлението от умствения двубой с изключително умния убиец.
Това разследване го събра със Сакс.
- И не сме в първата глава? - възмутено измърмори той сега.
Селито сви рамене:
- Съжалявам, Линк.
- Все пак става дума за Ню Йорк - изтъкна Райм.
„Все пак става дума за мен“ - помисли си.
- Може ли да погледна? - попита Сакс. Отвори книгата на въпросната глава и започна да чете бързо.
- Кратка е - отбеляза Райм, още по-раздразнен. Дали не бяха отделили повече страници на Бостънския удушвач?
- Май си спомням, че разговарях с автора преди известно време - каза Сакс. - Спомена, че работи върху книга, и ме покани на кафе, за да му разкажа някои подробности, които не бяха публикувани в пресата и в официалния доклад. - Усмихна се. - Мисля, че се е обаждал и на теб, Райм, но ти си го нахокал и си му затворил.
- Не си спомням. Писане. Какъв е смисълът от него?
- Ти си написал това - изтъкна Пуласки, като кимна към полицата, на която бе поставена научно-популярната книга на Райм за забележителни местопрестъпления в Ню Йорк.
- Направих го между другото. Не съм приел за мисия на живота си да представям зловещи сензации на жадната за кръв публика.
Макар че може би трябваше да има повече зловещи подробности, помисли си. „Сцени на местопрестъплението“ не се продаваше от години.
- Важният въпрос е: какъв интерес има Извършител пет-единайсет към случая „Колекционера на кости“? - Той кимна към книгата. - Какво е естеството на моята глава? Има ли основна тема? Какви са целите на автора?
Колко дълга беше, за бога? Само десет страници? Райм се почувства още по-обиден.
Сакс прегледа набързо текста.
- Не се безпокой - успокои го. - Доста добре си представен. Аз също, трябва да кажа... По-голямата част е описание на отвличанията и на методите на разследване. - Прелисти още няколко страници. - Има много подробности за криминалистичната работа. Бележки под линия. Има една доста дълга за твоето здравословно състояние.
- О, сигурно е много забавно четиво.
- Има друга за политическите проблеми, свързани с разследването.
Сакс си бе навлякла неприятности, като затвори една железопътна линия - а това причини сътресение по цялата йерархия чак до главния комисариат в Олбани.
- Има и още една бележка - за майката на Пам.
Колекционера на кости бе отвлякъл едно момиченце на име Пам Уилоуби и майка му. Райм и Сакс ги бяха спасили - но се оказа, че майката изобщо не е невинна жертва. След като научиха това, двамата отчаяно издирваха детето, за да го спасят. Преди няколко години успяха. Сега Пам бе на деветнайсет, учеше в колеж и работеше в Ню Йорк. Беше станала буквално като по-малка сестра на Сакс.
Полицай ката прочете до края:
- Авторът се интересува най-много от психологическата настройка на извършителя: Защо толкова го привличат костите?
Убиецът крадеше човешки кости, като ги почистваше и полираше. Манията му, изглежда, произтичаше от факта, че в миналото бе преживял тежка загуба - родителите му бяха загинали и той намираше подсъзнателен комфорт в трайността на костите.