Выбрать главу

Престъпленията му бяха отмъщение за тази загуба.

-      Първо трябва да видим дали сегашният извършител има някаква връзка с Колеционера на кости - каза Райм. - Прегле­дайте досиетата. Намерете дали Колекционера има роднини и ако е така, къде живеят и с какво се занимават.

Доста време бе необходимо, докато намерят документите - официалните доклади и веществените доказателства бяха в архи­ва на нюйоркската полиция. Случаят бе доста стар. Райм имаше някои материали на компютъра си, но файловете не бяха съвмес­тими с новата операционна система. Част от информацията бе на дискети, които Том изкопа от мазето - доста уместен глагол, имайки предвид, че кутиите бяха покрити с дебел слой прах.

-      Какво са това? - попита Пуласки, представител на поко­лението, което измерваше компютърната информация в гига­байта.

-      Флопи дискети - отговори Селито.

-      Само съм чувал за тях. Но не бях виждал.

-      Стига бе. И знаеш ли, Рон, навремето слушахме музика на едни такива големи винилови плочи. О, и печахме пържоли от мастодонт на истински огън, новобранец. Преди микровълно­вите фурни.

-      Ха-ха.

Дискетите се оказаха безполезни, но Том откри разпечатки на файловете в мазето. С тяхна помощ Райм и сътрудниците му успяха да сглобят биографията на Колекционера на кости. След кратко търсене в Интернет (който сега работеше нормално) ус­тановиха, че престъпникът не е имал роднини, поне не близки.

Райм се умълча. „И аз знам защо няма роднини“ - помисли си.

Сакс видя загрижеността в очите му. Кимна му успокоител­но, на който жест той не реагира.

-      Какво е положението с оцелелите?

Проведоха още търсене в Интернет и няколко телефонни разговора.

Оказа се, че освен Пам никоя от спасените жертви на Колек­ционера на кости не живее в града.

-      Добре, явно няма пряка връзка със случая „Колекционера на кости“. Отмъщението е възможен мотив, но вече е минало твърде много време, за да е някой, тръгнал да търси възмездие.

-      Хайде да поговорим с Тери - предложи Сакс.

Имаше предвид главния психолог на Нюйоркското полицей­ско управление, Тери Добинс. Той бе специалистът, който съз­даде теорията, че Колекционера е вманиачен по костите заради тяхната трайност и че това е отражение на някаква тежка загуба в миналото му.

Добинс беше и лекарят, който настървено като питбул бе върнал Райм към света преди няколко години. Той отказа да приеме желанието на криминалиста да се изолира и да сложи край на живота си. Помогна му да се адаптира в света на ин­валидите. И без глупости от рода на „Как се чувстваш?“. До­бинс знаеше как се чувства Райм и насочваше разговора така, че да не изпада в самосъжаление заради състоянието си, но в същото време и да не бяга от истината - да, понякога животът те прецаква.

Докторът беше умен, нямаше спор. И бе талантлив психо­лог. Но предложението на Сакс да го включат в разследването бе съвсем друга работа. Тя искаше психологически профил на Извършител 5-11, а профилирането беше изкуство (забележете - не наука), което Райм смяташе в най-добрия случай за съм­нително.

-      За какво ни е? - попита.

-      За да си вържем...

-      Моля те, без клишета, Сакс!

-      ...гащите.

-      С какво може да навреди, Линк? - взе страна Селито.

-      Ще ни отнеме време, през което можем да свършим нещо полезно - да анализираме веществени доказателства. Ще ни разсее. Така ще навреди, Лон.

-      Ами ти си анализирай. Ние с Амелия ще се обадим на Тери. Ти няма да ни слушаш. Но този престъпник е положил много усилия, за да си набави тази книга, свързана с Колекцио­нера на кости, и аз искам да знам защо.

-      Добре, както желаете - капитулира Райм.

Селито телефонира и когато Добинс се обади, натисна копче на мобилния си.

-      На високоговорител си, Тери. Обажда се Лон Селито. Тук съм с Линкълн и двама други колеги. Водим разследване, по което искаме да ти зададем няколко въпроса.

-      Отдавна не сме се чували - каза психологът с дълбокия си баритон. - Как я караш, Лон?

-      Екстра, екстра.

-      А Линкълн?

-      Добре съм - измърмори Райм и отново се загледа в табли­цата на уликите.

Инуудски мрамор. Взривен. Това го интересуваше повече от разтегливите психологически гадания.

Алхимия...

-      И Амелия е тук - каза тя. - И Рон Пуласки, и Мел Купър.

-      Предполагам, че работите по този случай с татуировките. Съобщиха по системата.