- Значи първата причина може да е интересът му към Колекционера на кости, да има психологическа връзка с него. - Добинс се изкиска. Идея, която, предполагам, е доста ниско в твоята скала за оценяване, Линкълн. - Той знаеше, че Райм няма доверие на това, което наричаше „ала-бала“. - Но това също може би подсказва, че е тръгнал да отмъщава.
- Ясно, докторе - каза Райм. - Ще го запишем в таблицата с уликите.
- Мисля, че повече ще ви заинтересува втората причина, поради която е искал да намери точно тази книга. Какъвто и мотив да има - отмъщение, удоволствие от причиняването на болка или отклонение на вниманието, за да ограби Федералния резерв - той знае, че ти ще го търсиш, и иска да научи максимално за теб, тактиката ти, начина ти на мислене. Как точно си разкрил друг сериен убиец. За да не допусне и той същите грешки. Иска също да научи слабите ви места. На теб и на Амелия.
Това прозвуча по-логично на Райм. Той кимна на Сакс и тя каза на психолога:
- Книгата е на практика ръководство за това, как с помощта на веществени доказателства да спреш сериен убиец. От огледа ми направи впечатление, че е обърнал специално внимание на заличаването на улики.
- Докторе, имаш ли някаква идея защо точно тази жертва? - намеси се Пуласки. - Както личи, двамата не са се познавали. - Разказа накратко биографията на Клоуи Мур.
- Изглежда случайно избрана жертва - добави Сакс.
- При Колекционера на кости, ако си спомняте, истинската жертва беше съвсем друга: градът Ню Йорк, полицията, ти, Линкълн. Предполагам, че сегашният извършител избира жертвите според достъпност и удобство - за да си осигури място и време, където да направи татуировката необезпокоявано... Освен това мисля, че съществува факторът страх.
- Какво е това? - попита Селито.
- Има и друга цел, освен просто да убива хората. Очевидно не е, за да ги ограбва, и не е за секс. Може би целта му е да постави целия град на нокти. Ще настъпи масов страх от мазета, гаражи, перални помещения, използване на задните входове на офиси и жилища. Ето още няколко идеи. Ако наистина е повлиян от Колекционера на кости, може би обмисля да нападне и теб, Линкълн. Или Амелия. Може би сте в опасност. Освен това, както казах, става дума за добре организиран престъпник. А това означава, че проверява жертвите си или поне местата на убийствата предварително.
- Да, водим се от това предположение - каза Райм.
- Хубаво. И накрая, ако беше истински имитатор, щеше да се съсредоточи върху костите на жертвите. Той обаче има фетиш към кожата. Тя е основната му цел. Много по-лесно може да инжектира жертвата с отровата или да я накара да я изпие. Или да убива хората с нож и да ги застрелва. Но не. Той очевидно е професионален татуировчик - и като оставя рисунките си върху нечия кожа, на практика я маркира като своя собственост.
- Колекционер на кожи - възкликна Пуласки.
- Именно. Ако откриете защо толкова го привлича кожата, това ще е ключът към разплитане на загадката. - Райм чу друг глас, неясен, някъде от кабинета на психолога. - О, извинете ме, но имам сеанс.
- Благодаря, докторе - каза Сакс.
След като приключиха разговора, Райм инструктира Пуласки да запише наблюденията на Добинс в таблицата.
Празни приказки според криминалиста... но можеха да се окажат полезни.
- Трябва да говорим с Пам - каза той. - Да проверим дали някой не я е разпитвал във връзка с Колекционера на кости.
Амелия кимна:
- Добра идея.
Пам вече бе излязла от системата на приемните семейства и живееше самостоятелно в Бруклин недалеч от апартамента на Сакс. Не изглеждаше много вероятно убиецът да знае за нея. Понеже бе още дете, когато бе отвлечена от Колекционера на кости, името й не излезе в медиите. Не беше спомената и в „Серийни градове“.
Сакс се обади в дома на младата жена и й остави съобщение да дойде у Райм, за да обсъдят нещо.
- Пуласки. Продължавай да работиш по мрамора. Искам да знам откъде е дошъл каменния прах.
На вратата се позвъни и Том излезе да отвори.
Върна се след малко с жилест мъж около трийсетте, с набръчкано лице и дълга руса коса, вързана на опашка. Новодошлият имаше и най-екстравагантната брада, която Райм бе виждал. Контрастът между двамата мъже, застанали пред криминалиста, беше доста забавна. Том - с черен панталон, пастелножълта риза и ръждивокафява вратовръзка. Посетителят носеше безупречно чисто официално сако, доста тънко за лошото време, изгладени черни дънки и черен пуловер с дълъг ръкав и щампа на червен паяк. Кафявите му обувки бяха лъснати като махагонова маса. Единственото общо между двамата с болногледача бе стройното телосложение, макар че Том беше с около петнайсет сантиметра по-висок.