После татуировчикът премина в аналитично настроение, което повече обнадежди Райм. Погледна компютъра и попита:
- Може ли?
- Разбира се - отговори Купър.
Гордън натисна няколко клавиша и прегледа снимките, като увеличи някои.
- Ти-ти, думата „втория“ има ли някакво особено значение в гилдията на татуировчиците - попита Райм.
- Не. Доколкото знам, няма специално значение, а съм в този занаят от близо двайсет години. Предполагам, че има значение за типа, който я е убил. Или може би за жертвата.
- Вероятно за убиеца - обясни Амелия. - Няма улики, че е познавал Клоуи, преди да я убие.
- О... Клоуи ли се е казвала? - прошепна Гордън, като докосна брадата си. Прехвърли още няколко снимки. - Какво да ви кажа, странно е за клиент да измисли фраза или изречение, което да си татуира. Понякога ме карат да им изпиша някое стихотворение, което са съчинили. Казвам ви, повечето са скапани, пълна скръб. Обикновено обаче, ако някой иска да си татуира текст, избира откъс от някоя любима книга. От Библията. Или някоя крилата мисъл. Или девиз, нали се сещате? „Свобода или смърт“. „Волния ездач“. Такива работи. - Намръщи се. - Хъм...
- Какво?
- Може да е сплитър.
- Какво е това?
- Някои клиенти разделят татуировките си. Половин дума на едната ръка, другата половина - на другата. Понякога татуират част от надписа на своето тяло, а другата си татуира гаджето.
- Защо? - попита Пуласки.
- Защо ли? - Въпросът явно озадачи Гордън. - Татуировките свързват хората. Това е една от причините да се татуираме. Дори да си направиш нещо уникално, пак си част от общността на татуираните. Получаваш нещо общо с всички останали. Това те свързва, чаткаш ли, пич?
- Май си мислил философски по въпроса - отбеляза Сакс.
Гордън се засмя:
- О, мога да стана психолог, казвам ви.
- Фройд - измърмори Селито.
- Пич - отговори Гордън и се ухили.
Отново вдигна юмрук, но детективът не върна жеста.
- Можеш ли да ни кажеш нещо конкретно за него? - попита Сакс.
- Няма да цитираме името ти - добави Селито, - нито да те призоваваме за свидетел. Искаме само да знаем кой е този тип. Да влезем в главата му.
Гордън заоглежда оборудването в стаята, колебаеше се.
- Добре. Първо като художник този тип е природен талант, не просто занаятчия. Много татуировчици работят като на конвейер. Пльосват някой шаблон, изработен от друг, и просто го запълват. - Кимна къ,м снимката. - Тук обаче няма признаци да е използвал шаблон. Използвал е кръвен контур.
- А това е? - попита Райм.
- Ако не използваш шаблон, трябва първо да очертаеш татуировката върху кожата. Някои го правят с писалка - с водоразтворимо мастило. Случаят обаче не е такъв. Този тип не е постъпил така. Просто е пуснал татуировъчната машинка и е направил контурите с трасираща игла, очертавайки външните граници за рисунъка не с мастило, а с тънка линия кръв. Затова се казва кръвен контур. Така правят най-добрите художници.
- Значи професионалист, а? - попита Пуласки.
- О, да, тоя пич е про. Както казах на вашия човек. - Гордън кимна към Селито. - Или е бил в миналото. С такива умения може да отвори собствено студио на момента. И вероятно е истински художник - тоест може да рисува всичко. Не мисля, че е от тук. Най-малкото щях да чуя. Не е и от околните щати. Да направи това за петнайсет минути? Леле, това е светкавица. Щеше да се разчуе. Освен това вижте шрифта.
Райм и всички останали се вгледаха в монитора.
- Това е готически шрифт. В последно време не се среща често. Предполагам, че нашият човек има селски корени: простак, побойник, моторджия, забъркващ амфети в гаража си. От друга страна, може би е набожен, праведен, честен. Но определено селско момче.
- И съдиш за това само от шрифта? - изненада се Сакс.
- О, да. Тук, ако някой иска да му татуираш нещо, избира шрифт с много заврънтулки или някой дебел сансериф. Поне такава е модата сега. Мамка му, от няколко години всички са луднали по тия елфски изпълнения.
- Елвис Пресли? - попита Селито.
- Не, елфски. „Властелинът на пръстените“.
- Значи селско момче - измърмори Райм. - Някой конкретен район?
- Не мога да кажа. В татуировките има градски и селски стил. Тук мога само да кажа, че ми намирисва на село. Вижте сега границите. Лъкатушещите линии. Това е методът на ска- рификация. Или цикатризация, както е официалното название. Това е важно.
Гордън вдигна поглед и посочи орнаментите около думата „втория“.