- Същественото тук е това, че хората обикновено си нанасят белези, за да привлекат вниманието върху рисунката. За този тип е важно да направи така, че творението му да изпъкне. Можел е просто да очертае границата с мастило. Но не, той е искал цикатризация. Предполагам, че има причина за това. Нямам представа каква. Но има. И още нещо. Мислех за това, преди да дойда. Донесох нещо за онагледяване.
Татуировчикът бръкна в брезентовата си чанта и извади найлоново пликче с няколко метални части. Прозрачният контейнер бе от онези, които се използват за стерилизиране на инструменти чрез автоклавиране.
- Това са части от татуировъчна машинка - обясни Гордън.
Извади швейцарско ножче от джоба си и разряза плика. За броени секунди сглоби уреда.
- Ето как изглежда, когато е сглобена и готова за работа. - Той се приближи до другите. - Това са бобините, които движат иглата нагоре-надолу. Това е резервоарчето за мастилото, а това накрая е самата игла.
Райм я видя. Беше много малка.
- Иглата трябва да проникне в дермата - тъканта непосредствено под горния слой на кожата.
- Който се нарича епидермис - напомни Райм.
Гордън кимна, разглоби устройството и вдигна иглата, за да я покаже на всички. Приличаше на тънък шиш с дължина около седем сантиметра, с пръстенче на единия край. Другият край представляваше скупчване от миниатюрни метални пръчици, споени една за друга, и завършваше с остър връх.
- Виждате ли как са съединени, как образуват нещо като звезда? Сам ги изработвам. Повечето сериозни татуировчици го правят. Но трябва да купуваме бланкови и да ги комбинираме. Има два типа игли: трасиращи (за очертаване на рисунката) и запълващи. Убиецът е трябвало за кратко време да вкара в тялото на жертвата много отрова. За целта, след като е направил кръвния контур, е трябвало да използва запълваща игла. Но не мисля, че с такава би се получило. Нямаше да проникне достатъчно дълбоко. С игла като тази обаче ще стане. - Той извади от раницата си пластмасово бурканче и от него изтръска две метални пръчици, подобни на иглите, но по-дълги. - Тези са от по-стара ротационна машина. Новите, като моята, са двубобинни, осцилаторни модели. Преносима машинка ли е използвал?
- Сигурно. Не е имал източник на електричество - отвърна Сакс.
- Гледах всякакви портативни машинки - добави Пуласки, - но има прекалено много модели.
Гордън се замисли за момент.
- Предполагам, че е била от марката „Американ Ийгьл“. Доста е стара. Една от първите на батерии. Идва от времето, когато татуирането не е било толкова регулирано. Татуировчикът може да определя силата на забиване. Може да направи така, че да проникват доста дълбоко. На ваше място бих търсил някого, който има „Ийгъл“.
- Продават ли се в града? - попита Селито. - В магазините?
- Не съм виждал. Вече не се произвеждат. Сигурно могат да се поръчат по Интернет. Това е единственият начин да се сдобиеш с такава.
- Не, убиецът не би купил нищо по този начин - изтъкна Райм. - Оставя прекалено много следи. Сигурно я е намерил там, където живее. Може би я има от години или я е получил в наследство.
- Виж, иглите са друга работа. Може да намерите някого, който наскоро е продал игли за „Американ Ийгъл“. Търсете някого, който е купил такива наскоро.
- Как го каза?
- Как съм казал какво? - Стройният младеж се намръщи. - Кога, сега ли? Казах да търсите някого, който е купил игли за „Американ Ийгъл“. Не се ли казва така? Така говорят по телевизията.
Криминалистът се засмя:
- Не. Отбелязвам правилната употреба на относителното местоимение. Винителен падеж.
При това обяснение Пуласки завъртя отегчено очи.
- А, това ли? „Когото“? - Гордън сви рамене. - Никога не съм бил много... добре в училище. Очакваше, че ще кажа „добър“, нали? Две години в „Хънтър“, но ми писна. Обаче, когато започнах да татуирам, през мен минаваха доста текстове. Стихове от Библията, пасажи от разни книги, стихотворения. Научих се да пиша от великите автори. Правопис, граматика. И беше адски интересно. Типографията също. Един и същи текст с един шрифт оказва коренно различно влияние, отколкото с друг.
Понякога идват влюбени двойки и искат да татуираме брачните им обети на ръцете или глезените им. Или някое скапано любовно стихотворение, което са съчинили, както вече споменах. И аз им викам, добре, сигурни ли сте, че искате да ходите цял живот с „Джими обичам те мойто сърце е твое за винаги“? Тоест „Джими“ без запетайка; „обичам те“ без точка или точка и запетая; „мойто“ вместо „моето“ и „за винаги“ две думи вместо една. А те ме гледат като телета. Коригирам надписа така или иначе, докато ги татуирам. Един ден тези хора ще имат деца и ще отидат на родителска среща с учителката по английски. Такова нещо не можеш да изтриеш с гумичка.