Дори ако оставим настрани тези травми, Сакс бе жертвала много повече време от приемните ѝ родители, за да кара Пам до и от извънучилищни занимания, лекарски прегледи и сеанси при психолог. И детективката бе тази, която използва малкото си връзки от по-ранната си кариера като манекенка, за да уреди Пам на сегашната ѝ работа да шие театрални костюми на „Бродуей“.
На Сакс не ѝ убягна също фактът, че момичето е казало за плановете си най-напред на Оливети.
„Хайде, заслужавам да ме изслушаш“ - помисли си.
Пам обаче явно не беше на това мнение. Тя заяви рязко:
- Няма значение, вече е решено. - Изведнъж си придаде безгрижен вид, макар че очевидно преиграваше. - Заминаваме за година. Максимум две.
Сега пък две!
- Пам... - започна Сакс, - не знам какво да кажа.
„Не, знаеш - помисли си. - Кажи го.“
Като полицай тя нищо не премълчаваше. Като сестра - също. И като сурогатна майка - или каквато друга роля играеше в живота на момичето.
- Юмручно време, Пам.
Момичето знаеше този израз от бащата на Сакс. Присви очи и погледна полицайката едновременно предпазливо и сурово.
- Цяла година на път с човек, когото не познаваш истински - изтъкна Сакс, като се стремеше да не звучи много строго.
Девойката обаче реагира, сякаш тя бе отворила прозореца и бе пуснала в стаята да нахлуе леденият вятър отвън.
- Ние се познаваме! Това искам да ти кажа. Не ме ли чу?
- Имам предвид истински да се познавате. За това са нужни години.
- Ние сме създадени един за друг. Толкова е просто.
- Срещала ли си се с техните?
- Говорила съм с майка му. Много е мила.
- Говорила си?
- Да - сопна се момичето. - Говорила съм. И баща му знае всичко за мен.
- Но не си се срещала с него, така ли?
- Става дума за нас със Сет - хладно отговори Пам. - Не за родителите му. И този кръстосан разпит ме вбесява.
- Пам. - Сакс се приведе напред и посегна към ръката на момичето, което, разбира се, се отдръпна. - Пам, разказала ли си му за това, което ти се случи?
- Да, разказах му. И то изобщо не го притеснява.
- Всичко ли? Абсолютно всичко ли му разказа?
Пам не каза нищо и сведе очи. След малко отговори уклончиво:
- Не е необходимо... Не, не съм му разказала всичко. Казах му, че майка ми беше луда и направи някои лоши неща. Той знае, че е в затвора и ще остане там до живот. И не смята, че е проблем.
„Значи сигурно е някой от „Живите мъртви“ - помисли си Сакс.
- Каза ли му къде си израснала? Как си израснала? Каза ли му повече за това ?
- Не. Но това е минало. Свършено.
- Не можеш да пренебрегваш тези неща, Пам. Той трябва да знае. Майка ти навреди много...
- И аз ли съм луда? Като майка си? Така ли мислиш за мен?
Сакс се почувства уязвена от този коментар и се опита да се пошегува:
- Стига. Ти си по-нормална от всеки политик във Вашингтон.
Усмихна се, но момичето запази сериозно изражение.
- Нищо ми няма! - заяви то, като повиши глас.
- Разбира се, че нищо ти няма! Просто съм загрижена за теб.
- Не. Искаш да кажеш, че и аз съм побъркана, че съм твърде незряла, за да вземам самостоятелни решения.
Сакс се ядоса на себе си. Отбранителната позиция не й подхождаше.
- Ами тогава вземай разумни решения. Ако наистина обичаш Сет и нещата между вас потръгнат, с нищо няма да навреди, ако продължите да се виждате както досега още година-го- дина и нещо.
- Заминаваме, Амелия. И когато се върнем, ще живеем заедно. Приеми го.
- Не ми дръж такъв тон! - тросна се Сакс. Знаеше, че изпуска нервите си, но не можа да се сдържи.
Девойката се изправи рязко, като събори чашата си и какаото се разля в сребърния поднос.
- Мамка му.
Наведе се и ядосано избърса течността. Амелия понечи да ѝ помогне, но Пам дръпна табличката и продължи да бърше, после хвърли кафявата мокра салфетка настрани. Погледна Сакс със стъписващо гневни очи.
- Много добре знам какво целиш. Искаш да ни разделиш. Търсиш си повод. - Усмихна се хладно. - Всичко е заради теб, нали, Амелия? Искаш да ни разделиш, за да имаш дъщерята, която си пропуснала да си направиш, защото си била твърде заета да се правиш на ченге.
Сакс едва не се задави при това смайващо обвинение - може би, призна мислено пред себе си, защото в него имаше все пак частица истина.
Пам рязко тръгна към вратата, спря и каза:
- Ти не си ми майка, Амелия. Не забравяй това. Ти си жената, която вкара майка ми в затвора.
И излезе.