Няма открита противоотрова...
- Това е отрова! - извика и инстинктивно се приведе.
Лерон скочи наляво, но се спъна и падна тежко по гръб.
Изохка от болка.
Престъпникът явно не се целеше директно нито в Сакс, нито в охранителя. Не, бутилката нямаше да се счупи от сблъсъка с плътта им; той я бе запратил високо, към тавана.
Лерон се оказа точно под бутилката, когато тя се удари в една тръба и се пръсна. Отровата се изсипа върху него. Той изпусна пистолета и запищя.
Когато Сакс скочи на крака, убиецът вече се бе измъкнал през втория вход на хранилището, на десетина метра по-натам по коридора. Тя чу шума от стъпките му, бързо заглъхващ по посока на поликлиниката.
Погледна Лерон, който стенеше и отчаяно бършеше лицето си.
- Вода, измий това нещо... не виждам.
Какво беше това, по дяволите? Сакс усети остра миризма.
Киселина! Стори ѝ се, че части от плътта му се разяждат.
Ужас!
Амелия се подвоуми. Да гони убиеца... или да се опита да помогне на Лерон?
По дяволите. Грабна телефона си и отново се обади на 911, за да алармира, че престъпникът бяга по свързващия тунел към поликлиниката.
Изтича до най-близкия противопожарен кран, издърпа маркуча от стойката и започна да облива с вода лицето и гърдите на Лерон, макар че съдейки по писъците му, които бяха по-силни от яростното шуртене на водата, това явно не облекчаваше болката му.
- Не, не, не... - Мъжагата седна на земята и размаха енергично ръце. - Стига, стига, стига!
Започна да се дави и Сакс осъзна, че пръска водата директно в лицето му и ако продължава, ще го удави. Тя спря крана.
Лерон застана на колене, започна да плюе.
Очите му бяха зачервени, но иначе не изглеждаше да му има нещо - освен че се давеше.
- Как си? - попита тя. - Пари ли? Киселина ли беше това? Отрова?
- Добре... добре съм.
Сакс се вгледа в счупените стъкла на пода. Наведе се и взе един пожълтял етикет.
О...
Лерон измърмори:
- Замерил ме е със стъкленица с някой от тия образци, нали?
- Така изглежда. Вероятно формалдехид.
- Щипе, но не е много зле. Ти изми по-голямата част.
Сакс огледа пода и забеляза тьканния експонат близо до мястото, където седеше охранителят. Беше помислила, че престъпникът е хвърлил буркан с киселина, която разяжда кожата. Всъщност парченцата плът, които бе видяла, бяха от стъкленицата.
Лерон също погледна и подритна отпуснатия продълговат орган.
- Мамка му. Това ли е, за което си мисля?
- Бих казала, че да.
- Замерил ме е с кур и топки? Копеле. Когато го арестуваш, Амелия, искам да ми го дадеш за малко.
22.
Били Хейвън излезе от свързващия тунел в поликлиниката. Преследвачите му - полицайката и охранителят - бяха останали долу и той се надяваше сега да се гърчат от болка, дерейки възпалените си очи.
Не беше видял как точно се изсипа върху тях формалдехидът - нямаше, разбира се, възможност да гледа, колкото и изкушаващо да беше.
Забеляза врата на тоалетна в един пуст коридор и влезе в една кабинка. Отвори раницата си, за да извади други дрехи за преобличане. Нямаше много възможности. Облече работен гащеризон и смени плетената шапка със спортна, с емблемата на „Мец“. Сложи си също очила с тъмни рамки. Накрая извади брезентова чанта за инструменти, каквато би използвал някой майстор, и натъпка в нея раницата и якето си. Носеше чантата точно с тази цел - да промени външния си вид, ако се наложи да бяга.
Бъди подготвен да се преобразиш...
Излезе бавно от тоалетната и тръгна към входната врата. Тъкмо щеше да излезе на улицата, когато отпред се появи полицейска кола и веднага след нея - още две. Спряха със свирене на гуми, наизскачаха полицаи и започнаха да спират всеки бял мъж между петнайсет и петдесет в околността на сградата, да искат да се легитимира, да проверяват багажа.
По дяволите!
Появиха се още ченгета и един голям синьо-бял микробус на Отряда за спешни ситуации на нюйоркската полиция. Заградиха отпред и вероятно правеха същото откъм задния и товарния вход.
Били се обърна назад. Трепереше от гняв. Неочакваната поява на полицайката бе провалила всичко. Голям шок бе да се срещне очи в очи със самата Амелия Сакс, която по ирония изглеждаше също толкова решителна, колкото на снимката в глава седем на „Серийни градове". И облечена по почти същия несексапилен начин. О, как му се искаше да я просне по гръб и да ѝ направи една от специалните си татуировки. Отрова от растението ангелски тромпет, или бругмансия. Убива бързо, но не чак толкова, че полицай Сакс да не умре в мъчителни болки.