Втренчи се укорително в Селито, сякаш той лично бе отворил вратата за психопата.
Детективът разбираше негодуванието му, но беше дошъл, за да върши работа.
- Проверяваме случая - отговори, което всъщност не беше никакъв отговор. Обърна се към жената: - А вие сте?
Мъжът каза сърдито:
- Това е жена ми Хариет. А това е синът ми Джош.
Младежът стана и се ръкува със Селито.
- Бихте ли ми разказали какво се случи? - обърна се детективът към жената.
- Идвала по коридора, за да ме види - хрипливо заговори Матю. - И тогава...
- Господине, моля ви. Искам да го чуя от жена ви.
- Добре. Но ще говоря с адвоката си. Когато се приберем вкъщи, ще съдим наред.
- Хубаво. - Селито погледна Хариет и вдигна вежди.
- Малко съм... разстроена.
На детектива не му беше весело, но все пак се усмихна насърчително:
- Няма проблем. Не бързайте.
С равен глас Хариет обясни, че преди няколко дни дошли в града с мъжа си, сина си и братовчед му. Колебаели се дали да посетят Голямата ябълка или Дисниленд, но при наближаващите коледни празници Ню Йорк спечелил. Вчера на път за един магазин за играчки във „ФАО Шварц“ съпругът ѝ получил лек сърдечен удар. Тази сутрин дошла да го види в болницата и когато слязла тук, на този етаж, чула онази полицайка да вика на някого да спре или нещо такова.
- Не знаех изобщо, че има друг човек. Той се приближи съвсем безшумно. Обърнах се и - о, боже! - видях онзи мъж. Мислите ли, че щеше да ме... да ме нападне, детектив?
- Не знаем, госпожо Стантън. Субектът отговаря на описанието на заподозрян за друго нападение...
- И не сте предупредили обществото за това? - намеси се мъжът.
- Матю, моля те. Можем да погледнем нещата и от другата страна. Полицията ме спаси.
Мъжът замълча, но изглеждаше още по-вбесен. Селито се молеше да не получи втори инфаркт.
- Какво друго нападение? - колебливо попита Хариет. Тонът ѝ ясно подсказваше какво конкретно има предвид.
- Не е изнасилване. Убийство.
Дишането ѝ се учести и под грима лицето ѝ като че ли пребледня.
- А, като сериен убиец ли?
Разкъса на дребни парченца и последните остатъци от кърпичката.
- Все още не знаем със сигурност. Можете ли да го опишете?
- Ще се опитам. Видях го само за няколко секунди. После си нахлупи маската, сграбчи ме и ме завъртя.
Селито разпитваше очевидци от десетилетия и знаеше, че дори при най-добро желание те си спомнят твърде малко и често смесват правилните наблюдения с грешни. Все пак Хариет даде доста подробности. Описа млад мъж около трийсетте, с тъмно яке, вероятно кожено, ръкавици, черна или тъмносиня плетена шапка, тъмен панталон или дънки. Бил строен, но имал кръгло лице - заприличал ѝ на руснак.
- Преди няколко години с мъжа ми бяхме в Санкт Петербург и ни направи впечатление, че така изглежда типичният руски младеж. С кръгла глава и кръгло лице.
- Там също има престъпници, но само джебчии - насмешливо отбеляза Матю. - Не се промъкват да те убиват в болниците.
- Имат по-високи стандарти, да - измърмори Селито. - Значи нападателят има славянски черти? Може би източноевропеец?
- Не знам. Може би. Били сме само в Русия. О, и очите му бяха светлосини. Много светлосини.
- Белези?
- Не видях. Мисля, че имаше татуировка. На едната ръка. Червена. Но не видях добре. Беше покрита с ръкава.
- Коса?
Хариет сведе очи към пода.
- Много бързо нахлупи маската. Не видях.
- Каза ли ви нещо?
- Само прошепна да спра да се съпротивлявам, иначе ще ме нарани. Не различих акцента му.
Това беше всичко.
Възраст, телосложение, цвят на очите и кръгла глава. Руски или славянски черти. Дрехите.
Селито се обади по радиостанцията на Бо Хауман от специалния отряд на полицията, който ръководеше издирването на заподозрения. Даде му описанието и последната информация.
- Прието, Лон. Отцепили сме поликлиниката. Не вярвам да се е измъкнал, но пратих екип да претърси околните улици. Край.
- Ще ти се обадя, когато има нещо ново, Бо.
Селито не си губеше време с позивни по радиостанцията. Никога не ги беше използвал. Рангът му даваше тази привилегия.
Той отново се обърна към Хариет Стантън и съпруга ѝ, който все още се мръщеше. Инфаркт ли? Изглеждаше доста запазен. И имаше лице на човек, прекарващ много време на открито, значи водеше доста активен живот. Може би киселото настроение беше рисков фактор за инфаркти. На Селито му стана жал за Хариет, която изглеждаше добродушна женица.