След като не изглеждаше да има връзка между убиеца и първата жертва, същото вероятно важеше и в този случай; той избираше жертвите си на случаен принцип. Все пак Селито попита дали Хариет го е виждала преди, или е забелязала да я е следил, преди да дойде в болницата. Също дали със съпруга ѝ са богати или свързани с някаква дейност, която би могла да ги направи мишена за престъпници.
Последният въпрос развесели Хариет. Тя обясни, че са обикновени туристи - чиято почивка в Ню Йорк се бе провалила.
Селито взе номера ѝ и името на хотела, където бяха отседнали, и пожела бързо оздравяване на мъжа ѝ.
Хариет му благодари. Матю кимна намусено, взе дистанционното на телевизора и увеличи звука на „Хистори Ченъл“.
Радиостанцията се включи и в следващата секунда Селито съвсем забрави спасената жертва на убиеца.
- До всички екипи. Има сигнал за нападение на шестия етаж на поликлиниката, където в момента се провежда операция по издирване на заподозрян. До Медицински център „Горен Манхатън“. Използвано е химическо оръжие. Вещество - неизвестно. В сградата да останат само служители с химически маски.
- Кучи син - измърмори Селито.
Хукна навън по дъговидната алея за коли пред болницата. Погледна поликлиниката, намираща се от негово ляво. Докато тичаше натам, свали радиостанцията от колана си и се обади.
- Бо? - извика задъхано. - Бо?
- Ти ли си, Лон? Край.
- Да, да, да. Току-що чух. За нападението. Какво се е случило?
Бившият сержант от армията докладва стегнато:
- Получавам данни от втора ръка. Престъпникът се е опитал да открадне лекарска престилка от един кабинет на шестия етаж. Един санитар го видял и той побягнал. Но преди това отворил някакво шише и разлял нещо на пода.
- Може би формалдехид, както срещу Амелия.
- Не, казаха, че е нещо по-сериозно. Хората повръщат, припадат. Всичко е задимено с изпарения. Определено е нещо отровно.
Селито се замисли. След секунда попита:
- Знаеш ли в кой кабинет е излял отровата?
- Ще разбера. Сега съм на първият етаж, до указателя. Ще видя. - След малко Хауман пак се обади: - На шестия има само един лекар. Целият етаж е негов.
- Да не е пластичен хирург?
- Чакай. Да, прав си. Как разбра?
- Защото нашият човек е омотал лицето си с бинт и сега слиза по противопожарната стълба заедно с всички пациенти, които евакуирате.
Кратко мълчание.
- По дяволите - изръмжа Хауман. - Добре, ще ги съберем във фоайето и ще поискаме документи. Никой с бинтовано лице няма да излезе от сградата. Добре, че се обади, Лон. Ако имаме късмет, ще го хванем до десет минути.
24.
Райм сновеше напред-назад с инвалидната количка пред големия монитор. Бяха минали около четирийсет минути от подаването на сигнала, че убиецът е пуснал отровен газ на шестия етаж на поликлиниката.
На екрана се виждаше входът на постройката, а отзад - самата болница - директна видеовръзка от камерите на специализирания отряд.
Отвън се позвъни и Том отиде да отвори. Вратата изщрака и воят на вятъра проникна в къщата.
Райм чу познатите тежки стъпки, предвещаващи появата на Лой Селито.
Ах...
Детективът се появи на входа на стаята. Спря. Беше намръщен.
- Е - саркастично започна Райм, - много ми е интересно...
- Стига, Линк - измърмори Селито, като свали мократа си шапка. - Това беше...
- Интересно ми е, както казах. На някого не му ли хрумна? Поне на един от вас? Не му ли хрумна на някого в цялата шибана полиция, че не санитар е подал сигнала за отровен газ? Че самият убиец е подал сигнала? За да ви прати да проверявате лицата на всички бинтовани пациенти.
- Линк...
- И никой да не се поинтересува от човека с пластмасовия предпазен шлем, каквито обикновено носят татуировчиците, и гащеризон, който спокойно излиза през главния вход, дегизиран като санитар от „Бърза помощ“.
- Вече знам, Линк.
- Значи на никого не му е хрумнало. Чак...
- Разбрах забележката ти, Линк.
- ...сега всичко ни стана ясно...
- Линк, понякога си голям задник. Да знаеш.
Райм знаеше и не му дремеше.
- А какво става с претърсването на Марбъл Хил?
- Пропускателни пунктове на всички главни улици, полицаи на всяка автобусна спирка и метростанция в района.
- За да търсят...
- Бял мъж около трийсетте, който диша.
Компютърът на Райм извъня и той отвори току-що получения имейл. Беше от Джейн Ийгьлстьн, от криминалистите, която бе направила фоторобот на нападателя въз основа на описанието, дадено от Хариет Стантън. Рисунката показваше млад мъж със славянски черти, високо чело и сключени вежди. Светлите очи му придаваха стряскащ, зловещ вид.