Райм не вярваше, че доброто и злото могат да се проявяват във външния вид, но интуицията му подсказваше, че това е лице на наистина опасен човек.
Наблизо светна друг монитор и на него се появи лицето на Амелия Сакс.
- Там ли си, Райм?
- Да, да, Сакс. Казвай какво има.
Това беше компютърът, който използваха за видеовръзка в реално време с полицаи от други градове, за разпити от време на време и за разговори в „Скайп“ с децата на най-близкия роднина на Райм - братовчед му, който живееше в Ню Джьрси (е, това го правеше най-често Сакс, за да им чете приказки и да им разказва вицове). Сакс и Пам също си приказваха онлайн, понякога с часове.
Райм се питаше дали това ще продължава сега, след скарването между двете.
- Какво става? - попита Амелия. - Наистина ли се е измъкнал?
Райм се намръщи и погледна Селито, който завъртя очи и отвърна:
- Избяга, да. Но получихме добро описание от заложничката.
- Какво е положението с охранителя, Сакс?
- Има нужда от кратко лечение на очите, нищо сериозно. Беше посипан с формалдехид и отрязани мъжки гениталии. Това имаше в стъкленицата. И той никак не е доволен. - Тя се засмя леко. - Беше тъмно, видях човешка плът на пода. Помислих, че убиецът е хвърлил киселина и тя разяжда лицето на охранителя. Но сега е добре. И така, Лон, как върви преследването?
Детективът обясни:
- Имаме наши хора под прикритие на всички автобусни спирки и метростанции в Марбъл Хил, а също на север и юг - по първа линия. Може да е взел такси, но мисля, че не иска никой да го вижда - в случая шофьорът. Според нашия експерт по татуировките той не е от тук, значи вероятно не знае за нелегалните таксита. Залагаме, че ще използва обществения транспорт.
На монитора Сакс кимна, но в следващия момент картината застина и се размаза. Скапаният Интернет!
След малко връзката се оправи.
- Може да се опита да вземе влак на изток - отбеляза Сакс.
- Да, сигурно може.
- Добра забележка - каза Райм. Обърна се към Селито: - Изпрати част от хората си по линия четири, а също по Д и Б. Това е Централен Бронкс. Едва ли ще отиде по на изток от там.
- Хъм, добре - измърмори детективът и се дръпна, за да даде указания по телефона.
Сакс каза:
- Хрумна ми нещо, Райм.
- И то е?
- Имаше десетки складови помещения, в които можеше да се скрие. Защо избра точно това?
- И как мислиш?
- Бил е там и преди. Мисля, че там е възнамерявал да завлече Хариет Стантън, за да я татуира.
- Защо?
- Там е като в музей на кожата.
Сакс описа препарираните тъканни образци в стъклениците.
- Кожа. Разбира се. Неговата мания.
- Именно. Има вътрешни органи, мозъци. Но близо половината от стъклениците съдържат експонати с кожа.
- Да не създаваш някаква нова тъмна психология, Сакс? Не съм убеден, че ще ни помогне. Вече знаем, че има особен интерес към кожата.
- Просто предполагам, че е прекарал там повече време, отколкото ако просто го беше проверявал каго възможно мястото за убийство. Нещо като турист в музея, така да се каже. Това помещение го е привличало. Направих огледа три пъти.
- Аха, това вече е оправдано използване на психологическите фантасмагории.
25.
С наведена глава Били крачеше бързо към станцията на метрото в Бронкс, откъдето щеше да стигне в Южен Манхатън, в ателието си, при терариумите си, на безопасно и спокойно място.
Още мислеше за случилото се в болничния коридор, представяше си Амелия Сакс... Възприемаше я като познат човек - след като бе прочел всичко за нея. А също за Линкълн Райм.
Как го бе открила? Всъщност това не беше правилният въпрос. Как Райм го бе открил? Тя беше добра в професията си, нямаше спор. Но Райм беше по-добър.
И така, как? Как точно?
Да, той бе ходил в болницата по-рано. Може би някакви частици бяха полепнали по дрехите му и въпреки старанието си ги бе изръсил около тялото на Клоуи Мур.
Дали полицията се надяваше да осуети нова атака, като изпрати Амелия Сакс да го спре?
Не, реши Били, нямаше как да предвидят, че ще се върне на това място. Полицайката бе отишла в болницата само за да провери дали служителите не са забелязали човек, който прилича на него.
Непрекъснато мислеше за Амелия Сакс... Тя му напомняше по някакъв начин на Хубавото момиче, на красивото ѝ лице, на косата ѝ, на решителните ѝ очи. Били знаеше, че някои жени можеш да контролираш с думи; други трябва да подчиниш. Има и такива, които не можеш да усмириш и това е проблем.