Представи си бледата ѝ кожа.
Олеандровата стая...
Представи си Амелия там, легнала на дивана, в любовното ложе.
Дишането му се учести, представи си кръв върху кожата ѝ, усети вкуса на кръвта. Подуши я.
Но стига толкова!
Друга дума изникна в съзнанието му: „предугаждам“.
Ако се беше сетил за болницата, Райм може би щеше да предвиди, че Били ще избере този маршрут за бягството си. Затова той ускори ход. Улицата беше оживена. Магазини за дрехи втора употреба, за мобилни телефони, за визитни картички; закусвални. Ориентирани към работническата класа. „Изхарчи аванса при нас. Най-добрите цени в града.“
Имаше хора навсякъде: родители с малки деца, увити като вързопи, за да не настинат в пронизващия студ и мокрия сняг. Тийнейджъри, които не обръщаха внимание на студа и действително не го чувстваха. Тънки якета, дънки, къси поли и натруфени яки от изкуствени кожи. Високи токчета, без чорапи.
Постоянно движение. Били се дръпна миг преди в него да се блъсне един скейтбордист.
Идеше му да сграбчи хлапето и да го метне от дъската. Но този импулс премина за части от секундата. Освен това не би направил сцена на улицата. Би било глупаво при създалите се обстоятелства.
Отново се замисли за водещия на изток път за бягство. Забеляза, че тук има много кожна живопис - предпочитаният му термин за татуировки. Тук, в този беден, расово смесен квартал, видя много надписи по кожа. С декоративни шрифтове. Цитати от Библията може би, или поеми и манифести. Мартин Лутър Кинг, предположи Били. Но можеше да има цитати от Шак или Корана. Някои надписи изпъкваха - с кегел седемдесет и две. Повечето обаче бяха толкова дребни, че трябваше да ги четеш с лупа.
Кръстове от всякакъв вид - татуирани на мъже с вид на улични бандити или наркопласьори и на момичета с вид на проститутки.
Един младеж вървеше срещу него. Беше с много тъмна кожа, широкоплещест и малко по-нисък от Били. Той имаше келоиди на бузите и слепоочията си - сложен десен от кръстосани линии.
Младежът забеляза, че Били го гледа, и забави крачка, после спря и кимна.
- Здрасти.
Просто ей-така застана усмихнат пред него. Може би усети, че Били се възхищава на скарификацията. И с право.
Били също спря.
- Готини белези.
- Ей, благодаря.
В Африка, южно от Сахара, тази модификация традиционно се прави, като се нанасят разрези върху кожата и в тях се втриват дразнещи растителни сокове, които предизвикват отоци и те се втвърдяват, образувайки трайни фигури. Келоидите изпълняват няколко функции: показват принадлежността на този, който ги носи, към определен род или племе; служат като индикатор за определена социална или политическа позиция; маркират важни етапи в развитието, като влизане в пубертета или готовност за женитба. В някои африкански култури скарификацията означава сексуална мощ и апетит - а самите белези могат да станат ерогенни зони. Колкото повече са белезите на една жена, толкова по-привлекателна е за мъжете, защото това подсказва по-голяма издръжливост на родилните болки и способност да ражда повече деца.
Били винаги бе харесвал келоидите, макар че никога не беше правил. Тези на лицето на младежа бяха впечатляващи - преплетени вериги и вени. Африканската кожна живопис използва предимно геометрични фигури; рядко се изобразяват животни, растения и хора. И никога думи. Били изпита непреодолимо желание да докосне тези белези. Положи голямо усилие да устои.
На свой ред младежът погледна лицето на Били, на което бе изписано странно изражение на любопитство и приятелство. Най-сетне се огледа и се престраши да прошепне:
- Ей, кафяво ли искаш? Лунен камък? Захарче? Какво искаш?
- А...
- Колко имаш да дадеш? Аз ще те уредя, брат.
Наркотици.
Отвратително.
В един миг възхищението от белезите се превърна в омраза. Били се почувства, сякаш младежът го е предал. Кожната живопис бе покварена. Прииска му се да забие игла във врата му, да го завлече в някоя тъмна уличка и да татуира послание на корема му със змийски корен или бучиниш.
Осъзна обаче, че това е просто поредната случайност, която доказва Закона на кожата. Не трябваше да се учудва. Все едно да се сърди на физичните закони.
Той се усмихна разочаровано, заобиколи младежа и продължи по пътя си.
- Ей, ще те уредя бе, брат!
След една пресечка на изток Били се огледа - не видя никого, който може да е заплаха - и влезе в един магазин за дрехи. Взе спортна шапка с емблемата на „Янките“ и евтини маратонки, за които плати в брой. Сложи шапката и се преобу. Не хвърли старите обувки, защото се опасяваше, че полицията ще претърсва боклука и може да намери износените „Бас“ с неговите отпечатъци по тях, а когато продавачката не гледаше, остави едната в един панер с преоценени обувки, а другата - на един рафт с подобни модели. После излезе и закрачи бързо към целта си - метрото, което щеше да го закара до Канал Стрийт и безопасността. С наведена глава, отново вперил поглед в мръсните тротоари, осеяни с овални петна от засъхнала кучешка пикня и сивкави размазани дъвки, покрити с киша.