„Чакай, чакай. Още десет секунди. Осем, седем, шест...“
Били напрегна всички мускули.
„Четири, три...“
Мъжът се усмихна:
- Ерик?
- Аз, ъъъ... моля?
- Не сте ли Ерик Уилсън?
Влакът навлезе в станцията и спря със свирене на спирачки.
- Аз ли? Не.
- О, помислих ви за сина на един колега. Извинете за безпокойството.
- Няма проблем.
Ръцете на Били трепереха, брадичката му - също, и само отчасти от студа.
Мъжете се обърнаха и се отдалечиха към влака, от който сега слизаха пътници.
Били се качи във вагона. Застана на такова място, че да чува разговора на двамата мъже. Да, даде си сметка, те бяха точно такива, каквито изглеждаха - бизнесмени, които се връщаха от делова среща в офиса си на Медисън Авеню, за да подготвят доклад как е протекла.
Спирачките се освободиха и влакът потегли на юг, преминавайки със свистене през стрелките.
Скоро стигнаха Манхатън, спуснаха се под повърхността. Убиеца от подземията отново бе в своя свят.
Пътуването с метрото криеше риск, но поне бе свел опасността до минимум. И спечели. Вместо да вземе Линия едно или четири - следващата на изток - или дори Б и Д, беше отишъл пеша до станцията на Алъртън Авеню, за да вземе Линия две. Беше предположил, че някой - Линкълн Райм, разбира се - ще изпрати ченгетата да наблюдават най-близките станции. Но дори нюйоркската полиция нямаше достатъчно служители, за да претърсва навсякъде. Надяваше се, че ще успее да се отдалечи достатъчно от района, където го търсеха.
И явно успя.
Докато пътуваше на юг, Били си помисли: „Ти не си единственият, който умее да предугажда, капитан Райм.“
26.
„Господин 5-11 знае какво прави“ - разсъждаваше отново Линкълн Райм, когато се приближи с количката до работната маса, на която Мел Купър и Сакс разглеждаха уликите от болницата.
Въпреки обстойния оглед на коридорите, поликлиниката и „музея на кожата“ веществените доказателства от осуетеното нападение над Хариет Стантън бяха минимални.
Нямаше пръстови отпечатъци - извършителят бе проявил достатъчно досетливост да не докосва Хариет с пръсти (отпечатъци могат да се снемат и от кожа). Беше я държал или само за дрехите, или притисната през ръкава му. Някъде по време на бягството от коридора и скриването в хранилището за образци беше сложил каучукови ръкавици (не винилови, които имат специфични гънки и могат да се използват като доказателство в съда).
За разлика от предишните местопрестъпления обаче сега го бяха изненадали, затова нямаше възможност да си сложи калцуни. Сакс бе снела няколко добри електростатични отпечатъка от обувките му.
Обувки „Бас“, номер 44, макар че това не означаваше, че това е неговият номер, а просто че е обул такива обувки.
Характерните следи от износване на подметката, които понякога могат да дадат информация за теглото и стойката, не показваха нищо, но пък кого го интересуваше, замисли се Райм? Вече знаеха теглото и стойката му.
Сакс бе взела проби от пода около отпечатъците - за всеки случай. Мел Купър обаче съобщи, че анализът показва:
- Много инуудски мрамор, а също почистващи препарати и медицински химикали, които по принцип ни насочиха към болницата. Нищо друго.
Сакс бе събрала уникални микроследи от хранилището за образци. На хроматографията излезе, че веществото е диметикон, който се използва в козметиката, индустриалните лубри- канти и хранителната промишленост за предотвратяване на слепването. Интересно, че беше една от основните съставки на „интелигентния пластилин“. Райм не отхвърли тази вероятност за произхода му веднага, но после реши, че тази новоизобретена играчка едва ли влиза в плана на убиеца. Сакс извади мобилния си телефон и набра номера, който ѝ беше дала Хариет. Жената се обади и след като я запозна с новостите по случая, полицайката попита за предпочитаната ѝ марка козметика. От сайта на производителя научиха, че диметиконът е една от съставките на тоналния ѝ крем.
Задънена улица.
Нямаше други частици или влакна.
Докато пишеше новите открития на бялата дъска, Сакс каза:
- Има още нещо. Видях, че има татуировка на... - Намръщи се. - Да, на лявата ръка. Някакво животно или приказно същество. Може би дракон. От онази книга. „Татуираният дракон“. В червено.
- Да - добави Селито, като вдигна очи от бележника си. - Хариет Стантън също каза, че имал татуировка. Но не успяла да я види добре.
- Някакви следи от отровата, която е смятал да използва върху жертвата? - попита Пуласки.