- He - отговори Купър. - В пробите на Амелия няма.
- Сигурно държи любовната си отвара запечатана, докато дойде време да я използва - отбеляза Райм.
Отново се запита защо този метод на действие. Отровата бе рядко оръжие за убийство в наши дни. Методът за убиване с токсини, разпространен в миналото, беше излязъл от мода отдавна, още в средата на деветнайсети век, след като английският химик Джеймс Марш разработва тест за откриване на арсеник в тъканите след смъртта. Скоро се появяват тестове и за други отрови. Ревниви съпрузи и алчни наследници, очакващи лекарите да обявят като причина за смъртта инсулт, инфаркт или болест, все по-често свършвали зад решетките или на бесилото, след като първите криминалисти успешно започнали да представят доказателствата си в съда.
Някои вещества, като етиленгликолът - използван за антифриз - все още служеха на недоволни съпруги, за да се отървават от мъжете си, и Агенцията за вътрешна сигурност все още се опасяваше от използване на различни токсини при терористични актове - от рицин до циановодород и ботулиновия токсин, който е най-смъртоносната природна отрова (макар че в миниатюрни количества се използва в козметиката при инжекциите с ботокс) и само няколко килограма от него са достатъчно да убият всеки човек на планетата.
Въпреки това отровите бяха трудни за боравене и вкарване в жертвата, лесно се откриваха, а да не говорим, че можеха да убият самия отровител. „Защо толкова ги обичаш?“ - мълчаливо питаше Райм убиеца.
Мел Купър прекъсна разсъжденията му:
- В болницата за малко не го хванахме. Мислиш ли, че ще се откаже?
Линкълн изръмжа, без да каже нищо.
- Това „не“ ли означаваше?
Сакс преведе:
- Това означава „не“.
- Единственият въпрос - каза Райм - е къде ще нанесе следващия си удар. - Приближи се до дъската. Отговорът е тук. Може би.
5. Медицински център „Горен Манхатън“
● Жертва: Хариет Стантьн, на 53 г.
- Туристка
- Не е пострадала
● Извършител 5-11
- Виж данните от предишното престъпление
- Червена татуировка на лявата ръка
- С руски или славянски черти
- Светлосини очи
- Няма акцент
- Обувки „Бас“, номер 44
- Няма пръстови отпечатъци
- Прекарал е известно време в хранилището за образци на болницата („музей на кожата“)
● Микроследи
- Не е намерена отрова
- Диметикон - вероятно от грима на Хариет Стантън
27.
В „Прованс“ гъмжеше от народ.
След като „Таймс“ ѝ даде звезди, тази жалка дупка в Хелс Кичън се наводни с хора, отчаяно опитващи се да се натъпчат в шумните салони и да вкусят смесената американско-френска кухня.
Пържено пилешко с каперси и рататуй.
Охлюви авек царевична каша.
Неочаквано, но си отиват...
Притиснат между един склад от юг и луксозна офиссграда от стомана и стъкло от север, ресторантът се помещаваше в постройка, типична за западната част на Мидтаун - строена преди век, с дюшемета, поддаващи и скърцащи под краката, и тавани от кован калай. Ниски сводести входове водеха от един тесен салон за хранене в друг, а стените, оставени на гола тухла, по никакъв начин не допринасяха за намаляване на шума.
Осветлението беше приглушено благодарение на слаби жълти крушки в абажури, които изглеждаха стари колкото самата сграда (но бяха произведени не през викторианския период на брега на река Хъдсън, а в наши дни някъде в покрайнините на Сеул).
От една маса в дъното като рикошети от стрелба долитаха думи от разпален разговор:
- Няма шанс. Това е нелепо.
- Чу ли за приятелката му?
- Тя не му е приятелка.
- Приятелка му е. Писаха във „Фейсбук“.
- Дори не мисля, че е момиче.
- Ооо! Това беше гадно.
- Когато медиите научат, ще го разкостят. Хайде да вземем още една бутилка шабли.
Саманта Ливайн слушаше бърборенето на приятелите си, но не им обръщаше голямо внимание. Първо, изобщо не се интересуваше от местната политика. Кандидатът, за когото говореха, вероятно нямаше да спечели предстоящите избори, но не заради любовниците, красиви или не, а защото беше безличен и посредствен. Човек трябва да има качества, за да бъде кмет на Ню Йорк.
Има нужда от онова нещо, драги приятели.
Освен това не спираше да мисли за работата си. Напоследък имаше сериозни проблеми. Бе работила до късно - почти до осем, допреди половин час - след което бързо излезе от съседната лъскава сграда, за да се срещне с приятелите си. Опита се да пропъди грижите, които носеше със себе си, но в света на модерните технологии човек не може толкова лесно да избяга от батака и проблемите, с които се сблъсква всеки ден. Разбира се, имаше предимства: можеше да носиш (както бе облечена сега) дънки и пуловери (или фланелки без ръкави през лятото), да печелиш в шестцифрени числа, да се татуираш и да си направиш пиърсинги, да работиш, когато ти скимне, да си занесеш диванче в офиса и да го използваш вместо бюро.