- Дадено, Амелия - отговори Ийгълстън.
Кимна и Сакс отиде при задната част на микробуса, за да сложи изолиращ костюм, калцуни, боне и ръкавици. Също и газова маска. Напомни си, че каквото и да става, не трябва да я сваля.
Ръжда...
Този път носеше и предпазни очила.
Докато обуваше гащеризона, случайно погледна по улицата. На ъгъла, от страната на ресторанта, стоеше мъж с тъмно яке, подобно на онова, което убиецът носеше в болницата при опита за нападение на Хариет Стантън - макар че сега нямаше плетена шапка, а бейзболна. Говореше по телефона и не даваше вид да обръща внимание на случващото се. Въпреки това в позата му имаше нещо неестествено.
Възможно ли беше да е извършителят, върнал се на местопрестъплението, както бе направил в Сохо?
Тя бързо отмести очи и продължи да се облича, като се стараеше да изглежда непринудено.
Не е обичайно извършителят да се връща на местопрестъплението - това е клише, което върши работа само в лошите криминални романи и телевизионни сериали - но понякога все пак се случва. Особено при извършители, които не са професионални престъпници, а психопати, чиито мотиви се коренят в умствено или емоционално разстройство - какъвто бе случаят с Извършител 5-11.
Като се престори, че отива да вземе нов чифт ръкавици от другата страна на микробуса, Сакс се приближи до една детективка, която познаваше - бдителна, свикнала с работата на улицата полицайка, наскоро назначена в Централния северен участък. Нанси Симпсън се грижеше за отцепването на района и отклоняваше клиентите от същинското местопрестъпление, докато излизаха от ресторанта.
- Ей, Нанси.
- Пак ли този тип? - измърмори тя.
Носеше яке с полицейска емблема, с вдигната заради студа яка. Сакс хареса стилната ѝ тъмнозелена барета.
- Така изглежда.
- Целият град е в паника заради него - продължи Нанси. - Сигналите за незаконни прониквания в подземни помещения скочиха със сто процента. Няма ни един реален, но въпреки това пращаме патрули. Опитваме всичко. - Намигна и добави: - И никой не си пере дрехите. Всички ги е страх от пералните помещения.
- Може би имаме ситуация, Нанси.
- Казвай.
- Не поглеждай назад.
- Няма. Защо?
- Има една рибка, която живо ме интересува. Един тип на ъгъла. На тази пресечка. Носи яке и бейзболна шапка. Искам да се приближиш до него, но без да те види. Разбираш ли?
- Да. Видях някого. С периферното зрение. Шляе се.
- Приближи се. И го задръж. Бъди готова да използваш оръжие. Има някаква вероятност да е извършителят.
- Извършителят на това?
- Да, на това. Вероятността не е голяма, както казах. Но може би.
- Как да го доближа?
- Оглеждаш се за коли, говориш по телефона - тоест преструваш се, че говориш по телефона.
- Да го арестувам ли?
- За момента само му поискай документи. Аз ще дойда отзад. Ще съм готова да стрелям.
- Аха, рибка. И аз съм стръвта.
Сакс погледна странично.
- По дяволите! Няма го.
Извършителят или който друг беше, бе изчезнал зад ъгъла на десететажната сграда със стъклена фасада до ресторанта, където бе вечеряла Саманта Ливайн преди фаталното посещение в тоалетната.
- Остави на мен - каза Симпсън и хукна в посоката, в която беше изчезнал мъжът.
Сакс изтича до командния пункт и каза на Бо Хауман, че има вероятен заподозрян. Той незабавно изпрати шестима спецполицаи. Сакс погледна Симпсън. От начина, по който тя спря и се заоглежда, пролича, че заподозреният го няма.
Детективката се върна тичешком при Сакс и Хауман.
- Съжалявам, Амелия, няма го. Може да се е скрил в сградата, онова модерно чудо на ъгъла. Или се е качил в кола.
- Ще проверим - каза Хауман. - Имаме рисунка на заподозрения от вчера, от фоторобота.
Сакс си спомни намусеното лице със славянски черти и смущаващо светли очи.
Командирът на спецотряда нареди на хората, които бе извикал:
- Действайте. Намерете го. И някой да се обади в участъка. Искам екип на Петдесет и втора улица, незабавно. Ще го обградим, ако можем.
- Слушам!
Полицаите се отдалечиха тичешком.
Колкото и да искаше да тръгне с тях, колкото и да се изкушаваше да повери местопрестъплението на друг, Сакс се дооблече за оглед.
После, увита с предпазно облекло, калцуни и боне, взе комплекта за събиране на улики и като хвърли последен поглед към мястото, откъдето бе отплувала рибката, тръгна към вратата на ресторанта.