Когато се приближи обаче, видя, че е чантичка.
- Намерих чантата ѝ.
- Чудесно. Може би върху нея има следи.
Сакс взе кожената чантичка и я прибра в плик.
После заедно с другите найлонови или хартиени торбички с улики я прибра в един кашон.
Провери тялото, земята в осмоъгълното помещение и тунелите с алтернативен източник на светлина. Извършител 5-11 отново бе опипвал кожата на жертвата. По отпечатъците от обувки личеше, че няколко пъти е обходил тунела - от затрупания с боклук вход до помещението. Стори ѝ се странно и каза на Райм. Може би защото е чул някого - предположи той. А може би е оставил част от екипировката си при входа. Сакс направи снимки и след като приключи всичко, се върна при вратата към тоалетната, като мислено се благодари, че при този оглед нямаше нищо, което да отключи клаустрофобията ѝ.
Отново навън, предаде щафетата на другите криминалисти, които бяха свършили огледа на вторичните местопрестъпления. Детектив Джейн Ийгълстън докладва, както можеше да се очаква, че всички следи от извършителя покрай релсите и около входа на тунела са заличени от дъжда и кишата.
Освен следите от кратка борба с жената в тоалетната нямаше признаци да е пипал нещо там. Върху винтовете, които беше свалил, за да си осигури достъп до тоалетната, нямаше следи от инструменти. И сред десетките следи от хората, използвали тоалетната, нямаше някакви особени отпечатъци от обувки.
Подразнена от тропането на капките върху предпазната ѝ качулка, Сакс каза на Райм, че спира камерата, защото влагата можеше да развали скъпата апаратура.
Върна се при колата и попълни картончетата за съхранение на уликите, като се сви под капака на багажника, за да не се намокрят нито те, нито пликчетата със събраните доказателства. Свали костюма за огледи, пъхна го в един найлонов плик и след като го остави в микробуса на лабораторията, облече коженото си яке и се върна на улицата.
Детектив Нанси Симпсън говореше с Бо Хауман. Другите полицаи, които бяха тръгнали да гонят престъпника, се връщаха един след друг.
Хауман потърка прошарената си къса коса и се обърна към Сакс, когато тя се приближи към него:
- Нищо. Никой не го е видял. Но... - Погледна намръщеното небе. - Малко хора са излезли да се разхождат тази вечер.
Сакс кимна и отиде при Лон Селито, който говореше с няколко души на възрастта на Саманта. Каза му за преследването - на извършителя или на невинен зяпач - за неуспешното преследване. Той изръмжа разочаровано, после двамата се обърнаха към другите хора, които детективът представи като приятелите на Саманта. Амалия се беше досетила вече за това по израженията им.
- Съжалявам за приятелката ви - каза им.
Една жена - колежка на жертвата - плачеше. Другата - блондинка - изглеждаше нервна и смутена. Сакс подозираше, че носи кокаин в чантичката си, но не ѝ беше до това сега.
Двамата мъже бяха гневни и мрачни. Никой от тях не беше гадже на Саманта, но единият бе съквартирантът ѝ - от четиримата в неговите очи личеше най-силна скръб.
Сакс и Селито се редуваха да задават въпроси. Научиха (както и очакваха), че Саманта Ливайн не е имала врагове, поне доколкото знаеха приятелите ѝ. Беше делова жена и никога не била имала проблеми със закона. Не се беше карала и с бившите си гаджета.
Още една фатална случайност. Това бе най-трагичното престъпление - грешното време и грешното място.
В много отношения то беше и най-трудно за разкриване.
Ненадейно към тях се приближи мъж със скъп костюм - не носеше връхна дреха и не обръщаше внимание на кишата и студа. Беше около петдесетте, с хубав тен и добре подстриган. Не беше висок, но доста красив и с хубави пропорции.
- Господин Кливънджър! - възкликна колежката на Саманта и го прегърна. Той я притисна до себе си и поздрави останалите от компанията на жертвата с мрачно кимване.
- Луиз! Вярно ли е? Току-що чух. Обадиха ми се. Саманта ли е пострадала? Мъртва ли е?
Отдръпна се назад и жената, която го бе прегърнала, отговори:
- Да, още не мога да повярвам. Тя... убиха я.
Новопоявилият се се обърна към Сакс, която попита:
- Познат ли сте на госпожица Ливайн?
- Да, аз съм ѝ шеф. Тя беше... Само преди няколко часа говорихме. Имахме среща... само преди няколко часа. - Кимна към лъскавата сграда до ресторанта. - Там. Казвам се Тод Кли- вънджър.
Подаде ѝ визитка. „Интернешънал Файбър Оптик Нетуьркс“. Той беше президент и главен директор на фирмата.
Селито попита:
- Има ли причина някой да иска да ѝ навреди? Нещо деликатно, свързано с работата? Нещо, което може да я е изложило на опасност?