- Не мога да си го представя. Дейността ни е да поставяме оптични кабели за широколентов Интернет... само комуникации. Саманта никога не е споменавала такова нещо, че е в опасност или нещо подобно. Не мога да си го представя. Тя беше най-симпатичният човек на света. Умна. Много умна.
Луиз добави:
- Сетих се нещо. Онзи ден нали убиха някаква жена. В Сохо. Дали не е същият психопат?
- Не мога да коментирам. Разследването е в ход.
- Обаче и онази жена беше убита под земята, нали? В тунел. Съобщиха по новините.
Хилавият младеж с артистичен вид, който се представи като Раул, съквартирантът на Саманта, се обади:
- Точно така. Същият стил. Същият метод на действие.
Сакс отново се въздържа от коментар. Със Селито зададоха още няколко въпроса, но скоро стана ясно, че тези хора не могат да им помогнат с нищо.
Случайната жертва.
Грешното време и грешното място...
В крайна сметка, когато жертвата е била сама с убиеца, без свидетели, разследващите трябва да разкрият истината с помощта на веществените доказателства.
Точно това Сакс и другите криминалисти сега натовариха в багажника на нейното торино.
Пет минути по-късно тя караше с пълна скорост по Уестсайдската магистрала, с лудешки пулсираща синя лампа на таблото, криволичейки между коли и камиони - но повече благодарение на маневреността на колата, отколкото заради хлъзгавата настилка.
31.
Около 23.00 Райм чу Сакс да влиза в антрето, следвана от променящия се вой на вятъра отвън.
- Ох, най-сетне!
След секунди тя влезе в салона, като носеше голям кашон, пълен с десетина найлонови и хартиени торбички. Кимна за поздрав на Мел Купър, който клюмаше уморено, но изглеждаше готов да анализира.
Райм попита бързо:
- Сакс, каза, че ти се е сторило, че извършителят все още е на местопрестъплението, нали?
- Да.
- Какво излезе от това?
- Нищо. Бо изпрати шестима от хората си да го гонят. Но беше изчезнал. И не го видях добре. Може би не е бил той. Но интуицията ми подсказа, че е той.
Сакс отвори на главния монитор карта на Хелс Кичън и показа местоположението на „Прованс“ и ъгловата офиссграда.
- Тръгна насам, но... виждате ли? На няколко пресечки е от Таймс Скуеър. Смесил се е с тълпата. Не съм сигурна, че е бил той, но съвпадението е твърде голямо, за да не му обърна внимание. Изглежда, че се интересува как върви разследването. Все пак на Елизабет Стрийт се върна и надничаше през капака на шахтата.
Очи в очи...
- Ясно. Дай сега уликите. Какво имаме, Сакс?
Том Рестън заяви твърдо:
- Виж какво има, но бързо. Скоро ще си лягаш, Линкълн. Денят беше уморителен.
Райм се намръщи. Обаче осъзнаваше, че работата на болногледача е да се грижи за живота и здравето му. Паралитиците са уязвими на голям брой здравни проблеми, най-опасен от които е автономната дисрефлексия - рязко покачване на кръвното налягане вследствие от физически стрес. Не е твърдо установено дали умората е фактор, който ускорява това състояние, но Том не беше склонен да рискува.
- Да, да, да. Само няколко минути.
- Нищо особено - измърмори Сакс, като кимна към уликите. Е, да, замисли се Райм, рядко хващаха извършителя с димящ пистолет в ръка. Работата на криминалиста е на натрупване. Най-очевидните открития автоматично се подлагат на съмнение - може да са подхвърлени улики. Случва се по-често, отколкото може да се очаква.
Най-напред Сакс показа снимки на татуировката.
Оградена със същите лъкатушещи линии, напомнящи на мидени черупки, които според Ти-Ти Гордьн бяха важни.
Това правеше загадката още по-изнервяща.
- Първо „втория“, после „четирийсет“. Отново с малка буква и отново без препинателни знаци.
Какво, по дяволите, искаше да им каже? Между две и четирийсет имаше още трийсет и осем числа. И защо първо редно, а после бройно? Райм се замисли.
- Мирише ми на указание към някакво място, адрес. Географски координати. Но все още не е достатъчно, за да се ориентираме.
Отказа се да гадае и погледна веществените доказателства, събрани от Сакс. Тя взе едно пликче и го подаде на Купър, който извади отвътре памучен тампон.
- Това е отровата - обясни Амалия. - Едната проба изпратих в патологията, но искам да започнем отсега. Изгори го, Мел.
Той пусна пробата на хроматографа и след няколко минути получи масовия спектър.
- Комбинация от атропин, хиосциамин и скополамин.
- Това е извлечено от растението... - измърмори Райм, като впери поглед към тавана, - как беше... По дяволите, не си спомням.