Той чу стъпките ѝ по стълбите и бързо се вмъкна в спалнята, където заговори Том, който сигурно се озадачи - Райм изобщо не подбираше думите (просто не искаше Сакс да разбере, че е подслушал молбите ѝ към Пам Уилоуби).
Сакс влезе в спалнята. Райм се замисли колко разстройващо е, когато хората, които ти служат за опора в живота, изведнъж се окажат уязвими. И още по-лошо - когато прикриват слабостта си зад стоически усмивки, както правеше Сакс сега.
Тя забеляза изражението му:
- Какво има?
- Просто се бях замислил. Имам предчувствие, че ще го хванем утре.
Очакваше Амалия да се изненада от такова изказване: „Ти! Предчувствие?“
Но тя само погледна дисплея на телефона, прибра го в джоба си и се загледа разсеяно към прозореца.
- Възможно е, Райм. Възможно е.
Трета част
Червената стоножка
Вторник, 7 ноември
9.00
32.
Изпотен, Били Хейвън се събуди с вопъл от мъчителен кошмар.
Сънува Олеандровата стая.
Въпреки че всичките му сънища, в които действието се развиваше там (а те бяха много), бяха мъчителни, този специално беше особено ужасен, защото родителите му също присъстваха, макар че бяха починали няколко години преди той за първи път да влезе в Олеандровата стая. Може би бяха духовете им, но изглеждаха истински. Странна реалност в нереалността на съня.
Майка му гледаше втренчено това, което той правеше, и пищеше:
- Не, не, не! Спри, спри!
Били обаче се усмихна успокояващо и каза:
- Всичко е наред - въпреки че не беше.
Изобщо нишо не беше наред. После осъзна, че опитите му да успокои майка си, са безполезни, защото тя не го чуваше. Това заличи усмивката от лицето му и той се почувства нещастен.
Баща му клатеше глава, разочарован от това, което виждаше. Много разочарован. Това също разстрои Били.
Сега обаче, като се замисли, тяхното участие в съня му се стори логично: родителите му бяха умрели, и то кърваво.
Съвършено, ужасяващо логично.
Били надушваше кръв, виждаше кръв, вкусваше кръв. Татуираше кожата си временно с кръв - което се беше случило както сега в съня, така и реално в Олеандровата стая. Оцветяваше кожата си по начина, по който правят някои племена, когато е забранено да си правят пиърсинг.
Били отметна чаршафа и седна, спусна краката си на студения под. С възглавницата избърса потта от челото си и отново си ги представи: Хубавото момиче и родителите си.
Погледна татуировките на бедрата си. На лявото:
На другото:
Две имена, които се гордееше да носи върху себе си. Щеше да ги носи завинаги. Те изразяваха огромна празнина в живота му. Но тази празнина скоро щеше да бъде затворена. Несправедливостта скоро щеше да бъде поправена.
Модификацията...
Той огледа останалата част от тялото си.
Били Хейвън нямаше татуировки, което беше странно за човек, който си изкарва хляба с такива. Повечето татуировчици бяха привлечени в тази професия, защото обичаха модификациите на тялото, бяха вманиачени по иглите, захласваха се от машинката. Още. Дай още! И често се потискаха да виждат как свободните квадратни сантиметри от кожата им, способни да поемат нови татуировки, постепенно намаляват.
Били не беше такъв. Може би той бе като Микеланджело. Великият майстор е обичал да рисува, но не и да го рисуват.
Пръст докосва пръста...
Истината бе, че Били изобщо не искаше да става татуировчик. Беше започнал да се занимава с това, за да си изкарва пари за колежа. Установи обаче, че му харесва, и в район, където обикновен художник с четка и бои едва би свързвал двата края, си докарваше прилични доходи. Затова заряза безполезната си диплома за висше образование, направи студио в един мол и продължи да бичи кинти с Тату „Били“.
Отново погледна бедрата си.
После - ръката си. Червената стоножка.
Животното бе дълго около две педи. Задницата му беше по средата на бицепса, после описваше широко S до задната страна на ръката, където се намираше главата - с човешко лице, сочни устни, интелигентни очи, нос и уста, от която се подаваха насекомските челюсти.
По традиция хората си татуираха животни по две причина: за да си припишат някое качество на съществото - примерно лъвска смелост или бързина на пантера; или като амулет, предпазващ ги от опасностите на съответния хищник.
Били не разбираше много от психология, но знаеше, че за него важи първият мотив - по тази причина си беше татуирал точно това животно.