- Млъквай!
Тъпите коментатори по телевизията (либералните, пък и консервативните идиоти) говореха празни приказки:
- Има няколко вида бомби и някои нанасят повече поражения от други.
- Терористите биха могли да се сдобият с различни експлозиви.
- Психологията на бомбения атентатор е сложна; по принцип той изпитва необходимост да унищожава.
- Както знаем от последния ураган, наличието на вода в подлезите може да причини сериозни проблеми.
Но нищо повече не можеха да кажат, защото властите очевидно не даваха истинска информация.
По-обезпокоително, мислеше си Матю, бе това, за което постояино повтаряше Джош. Защо Били не се обаждаше? Последните вести, които имаха от него, бяха от момента, когато му пратиха съобщение, че водоподаването в града е спряно, и той щеше да започне да пробива. Ботулиновият токсин бе готов за инжектиране. До половин час трябваше да се разпространи във водата.
Умните глави по телевизията продължаваха да дърдорят за бомби и наводнения... което щеше да им се стори като младежка пъпка, когато истинската атака се проявеше като тумор.
По всички канали предъвкваха една и съща подадена им с лъжичка информация.
Не споменаваха обаче нищо за хора, на които внезапно им е прилошало. Хора, повръщащи до смърт. Нито дума за паника.
Сякаш прочела мислите на мъжа си, Хариет попита:
- Нали не може да се е отровил?
Разбира се, че можеше. В този случай щеше да умре от неприятна, но бърза смърт. И щеше да стане мъченик за каузата на „Съвета за върховенство на американското семейство“, дал живота си в името на истинските ценности на родината си, и така да затвърди ролята на Матю сред нелегалните въоръжени групировки.
- Тревожа се - прошепна Хариет.
Джошуа я погледна и продължи да върти гейската си гривничка. Добре поне че беше станал баща, успокояваше се Матю. Колкото и странно да изглеждаше.
Той престана да обръща внимание на жена си и сина си. Изглеждаше невъзможно властите да са разкрили плана им. Беше толкова сложно замислен - правен и преправян в течение на месеци - че бе изпипан в най-дребни детайли като техническа схема за трактор „Джон Диър“. Бяха го изпълнили абсолютно прецизно, всяка стъпка - точния момент. До секундата.
И като се замисли за секундите - сега те се точеха като години. Всеки път когато се появеше нов журналист, когато нов човек на улицата застанеше пред гнусния микрофон, Матю се надяваше да получат нова информация. Но чуваше една и съща история, предъвкана. Нито дума за хиляди хора, умиращи по ужасни начини, не се чуваше от устата на хищните журналисти.
- Джошуа! Обади се пак.
- Слушам!
Младежът извади непохватно микрофона, изпусна го и погледна виновно баща си, като се изчерви силно.
- Това предплатеният ли е? - строго попита Матю.
- Тъй вярно!
Джош никога нямаше да каже нещо накриво. Били се държеше с уважение, но имаше характер. Джошуа беше мекотело. Матю махна пренебрежително на сина си, който стана и излезе от стаята, за да не му пречи шумът от телевизора.
- „ Воден тунел три “ е най-големият строителен проект в историята на града. Започнат е...
- Тате - каза Джошуа, като кимна към телефона, - все още не отговаря.
От улицата като саундтрак към скучния следобед се чуха сирени. Тримата в стаята се сковаха като облени с ледена вода.
Една говорителка по телевизията обяви бодро:
- ...новини от градските власти за терористичната атака. Разследващите съобщават, че терористите не са планират да взривяват бомби. Целта им е била да вкарат отрова в питейната вода на Ню Йорк. Този опит, както ни увери комисарят на полицията, е бил осуетен и водата е напълно годна за пиене. В момента се полагат всички усилия за откриване и залавяне на отговорните лица. Включваме нашия кореспондент по националната сигурност Андрю Ландърс, който ще ни разкаже повече за местните терористични групировки. Добър ден, Андрю...
Матю изключи телевизора. Пъхна една таблетка нитроглицерин под езика си.
- Добре, това е. Да се махаме. Веднага!
- Какво е станало, тате? - попита Джошуа.
„Откъде мога да знам?“ - помисли си той.
- Какво е станало с Били? - обади се и Хариет.
Матю Стантън ѝ даде знак да мълчи.
- Телефоните. Всичките. Извадете батериите.
Отвори своя и Хариет и Джошуа направиха същото. Хвърлиха ги в това, което според Заповедите на Модификацията наричаха „торбата за изгаряне“, макар че нямаше наистина да я изгорят. Щяха да я хвърлят в някой контейнер на известно разстояние от хотела.