- Бързо. Събирайте си багажа. Но само най-необходимото.
- Ами Били... - отново измънка Хариет.
- Казах да си събираш багажа, жено!
Прииска му се да я удари, но нямаше време за дисциплиниращи мерки. Освен това при Хариет опитите за дисциплиниране невинаги действаха според очакванията.
- Били може да се грижи сам за себе си - добави той. - Не съобщиха, че са го заловили. Казаха само, че са разкрили план за терористична атака. Хайде. Движение.
Пет минути по-късно Матю бе напълнил куфара си и закопчаваше чантата с лаптопа.
Хариет довлече багажа си в дневната. Лицето ѝ беше като мрачна маска, почти толкова стряскаща, колкото гумената, която им бе показал Били - онази, която носеше, когато нападаше жертвите си.
- Как е станало? - попита гневно тя.
Отговорът бе, че са разкрити от полицията, от Линкълн Райм.
Били го беше описал като човек, който предугажда всичко.
- Искам да разбера как са успели - продължи да натяква тя.
- По-късно. Тръгвай! - сопна се Матю.
Защо трябваше Бог да го наказва с жена, която винаги изрича мислите си на глас? Никога ли нямаше да се научи да мълчи? Защо не я наложи с колана преди малко? Груба грешка.
Е, сега щяха да избягат, да се прегрупират, отново да потънат в нелегалност. В дълбока нелегалност. Матю изрева:
- Джошуа, готов ли си?
- Тъй вярно!
Синът му се вмъкна в стаята. Русата му коса бе разчорлена, лицето му - мокро от сълзи.
- Момче - изръмжа Матю. - Дръж се като мъж. Ясен ли съм?
- Тъй вярно!
Матю бръкна в компютърната чанта, отмести Библията и извади два пистолета - 9-милиметрови „Смит и Уесън“ (никога не би си помислил да купи чуждестранно оръжие, разбира се). Подаде единия на Джош, който като че ли си отдъхна, когато го взе. Момчето си служеше добре с оръжията; изглежда, че му вдъхваха сигурност. Поне едно добро качество да има. Оръжията, разбира се, не бяха за жени, затова Матю не даде пистолег на Хариет.
- Дръж го скрит - каза на сина си. - И не го вади, освен ако аз не извадя моя. Ще чакаш да ти дам знак.
- Слушам!
Пистолетите бяха крайна мярка. Линкълн Райм може да беше осуетил плана им, но нямаше никакви улики, водещи кьм Матю и Хариет. Благодарение на Заповедите те бяха в безопасност. Точ- но какго бе обяснил Били: в татуировъчното студио има две зони, гореща и студена. И двете никога не влизат в контакт.
Сега щяха да се качат в колата и след трийсет минути щяха да са извън града.
Той огледа апартамента. Нямаха много багаж - по две чанти на човек. Били и Джошуа бяха откарали по-рано цялата по-тежка екипировка и материали.
- Хайде да тръгваме.
- А молитва? - попита Джошуа.
- Няма време, по дяволите! - сопна се Матю.
Излязоха с багажа в коридора.
Хубавото, когато използваш хотел като тайна квартира за такива операции, беше, че не се налагаше да чистиш след това - така гласяха Заповедите на Били. Хотелът любезно и удобно осигуряваше персонал за гази цел, макар и съставен от омразните емигранти.
По ирония, точно когато си помисли това, Матю видя при асансьора две камериерки, които си приказваха до количките си. И двете бяха от бялата раса.
Бог да ги благослови.
Двамата съпрузи тръгнаха по коридора, следвани or Джошуа.
- Ще тръгнем на север - шепнешком обясни Матю. - Разучих картата. Ще избягваме тунелите.
- Заради пътни блокади ли?
- Какво мислиш, че ще търсят? - сопна се Матю, докато натискаше копчето на асансьора. - Те не ни познават, не знаят нищо за нас.
Оказа се обаче точно обратното.
Докато Матю нервно натискаше копчето на асансьора, което не искаше да светне, двете камериерки от бялата раса, Бог да ги благослови, бръкнаха в кошниците си, извадиха по един автомат и ги насочиха към семейството.
Едната - красива блондинка - изкрещя:
- Полиция! На земята! Легни! Да ви виждам ръцете, или ще стрелям!
Джош заплака. Хариет и Матю се спогледаха.
- На земята!
- Веднага!
От близките стаи наизскачаха други полицаи. Още оръжия, още крясъци.
Боже, какъв шум!
След кратко замисляне Матю легна на земята.
Хариет като че ли се колебаеше.
„Какво, по дяволите, прави?“ - помисли си той.
- Легни на земята, жено!
Полицаите ѝ крещяха същото.
Тя го погледна хладно.
- Заповядвам ти да легнеш! - изкрещя той.
Така щяха да я застрелят. Четири дула бяха насочени към нея, четири пръста стояха на спусъците.
Тя ги изгледа презрително и се сниши на килима, като пусна чантичката си. От вътре изпадна пистолет. Матю вдигна вежди. Не беше сигурен кое го разочарова повече - това, че жена му носи оръжие без позволение, или че си е купила „Глок“: добър пистолет, но чуждо производство.