67.
При споменаване на думата „тероризъм“ повечето американци си мислят за радикални ислямисти, които атакуват страната заради съмнителните ѝ самодоволни ценности и подкрепата за Израел.
Линкълн Райм обаче знаеше, че тези крайни мюсюлмански фанатици са само малка част от хората, които имат идеологическо разминаване с политиката на Съединените щати и искат да изразят възгледите си чрез насилие. И че повечето терористи са бели, законни граждани на Америка с християнско вероизповедание.
Историята на местния тероризъм е дълга. През 1886 година в Чикаго е извършен бомбеният атентат на Хеймаркет Скуеър. През 1910 година радикални синдикалисти взривяват централата на „Лос Анджелис Таймс“. По-късно Сан Франциско е разтърсен от бомбения атентат в Деня на готовността като протест срещу включването на страната в Първата световна война. През 1920 бомба, заредена в конски фургон, избухва пред банката „Джей-Пи Морган“, при което убива десетки и ранява стотици хора. През годините политическите и социалните различия, мотивиращи подобни действия, се запазват. Терористичните движения дори се разрастват благодарение на Интернет, където хора със сходни възгледи могат да се събират и да кроят планове сравнително необезпокоявано.
Средствата за унищожение също се усъвършенстват, позволявайки на хора като Университетския бомбаджия да тероризират училища и университети и с години да останат неразкрити. С помощта на взривно устройство от изкуствен тор Тимоти Маквий успява да срине цялата федерална сграда в Оклахома Сити.
Райм знаеше, че в момента действат двайсетина местни терористични групировки, намиращи се под постоянно наблюдение от ФБР и местните полицейски власти, от „Божия армия“ (против абортите), „Арийска нация“ (бели неонацисти) и „Финееско духовенство“ (против гейовете, против междурасовиге бракове, против евреите, против данъците и много други неща) до множество локални, дезорганизирани групички гневни граждани, които полицията нарича „гаражни банди“.
Властите следят зорко и друг тип потенциална заплаха: частните милиции, каквито има поне по една във всеки щат и наброяват общо над петдесет хиляди членове.
Тези групировки са повече или по-малко независими, но се обединяват около общи възгледи: пo-малка намеса на федералната власт в индивидуалните свободи, по-ниски или никакви данъци, християнски фундаментализъм, изолационизъм по отношение на външната политика, подозрително отношение кьм Уолстрийт и глобализацията. Макар че малко от тези милиции са го записали официално в устава си, те подкрепят и други радикални политики, като расизъм, национализъм, дискриминация на жените, антисемизъм, омраза към емигрантите и хомосексуалните, противопоставяне на абортите.
Особено голям проблем при милициите е, че по дефиниции те са полувоенни формирования; членовете им са ревностни поддръжници на Втората поправка. („Тъй като за сигурността на една свободна държава е необходима добре организирана милиция, правото на народа да притежава и носи оръжие не следва да бъде нарушавано.“) А това означава, че обикновено са въоръжени до зъби. Трябва да се признае, че някои милиции не са терористични организации и твърдят, че използват оръжие само за лов и самозащита. Други, като „Съвета за върховенство на американското семейство“ на Матю Стантьн, очевидно имат друга практ ика.
Защо Ню Йорк е толкова примамлива мишена, Райм така и не можеше да си обясни (милициите, колкото и странно да изглежда, почти не закачат Вашингтон). Може би Голямата ябълка бе толкова примамлива заради други свои особености: много гейове, голямо неанглосаксонско население, център на либералните медии, главните седалища на много мултинационални компании. И може би си мислеха, че танцовата трупа „Рокетс“ и мюзикълът „Ани“ са източници на фино прикрита социалистическа пропаганда.
Райм предполагаше, че ако събере всички злодеи, които е преследвал през годините, броят на онези с антисоциални личностни разстройства (тоест психопатите) и местните терористи ще бъде много по-голям от този на чуждестранните и организираните престъпници.
Като двамата, които се канеше да разпита: Матю и Хариет Стантьн.
Сега той се намираше на десетия етаж на хотела, където бяха отседнали Стантънови, заедно със служителите от специалния отряд. Полицаите бяха претърсили сградата и не бяха открили други конспиратори. Райм и Сакс не очакваха да има такива. От регистъра на хотела се виждаше, че в момента там са отседнали само семейство Стантън и синът им. Очевидно имаха още един съучастник - загиналия Извършител 5-11 - но нямаше улики за друг на територията на Ню Йорк. След като достигнаха до извода, че Стантънови стоят зад терористичната атака, Райм и Сакс се обадиха на Бо Хауман да организира тактическа операция за залавянето им.