Управителят на хотела програмира асансьорите така, че да не спират на десетия етаж и премести персонала, а полицията евакуира другите гости. После две от полицайките в отряда облякоха униформи на камериерки, скриха автоматите си МР7 в количките за пране и застанаха на позиция в коридора, докато семейството се покаже.
Изненада...
Без нито един изстрелян куршум.
Сапьорите провериха стаята - нямаше заложени капани; всъщност нямаше почти нищо оставено. Терористите не носеха много багаж. В момента Сакс извършваше оглед.
Линкълн Райм преглеждаше на айпада си докладите, които през последния половин час бе получил от представителството на ФБР в Сейнт Луис - най-близко разположеното до Южен Илинойс, където беше базата на Стантънови и СВАС. Бюрото и Щатската полиция на Илинойс отдавна следяха групировката - нейни членове бяха заподозрени в голям брой нападения срещу гейове и цветнокожи и други престъпления на омраза, но досега нищо не беше доказано. В повечето случаи властите ги приемаха за хулигански действия.
Изненада.
Властите в Средния запад вече бяха арестували трима други членове на СВАС за притежание на експлозиви и автоматично оръжие без федерално разреши телно. И обиските продължаваха.
Вече съблякла гащеризона за огледи, Амелия Сакс се приближи.
- Оставили ли са нещо? - попита Райм, като погледна кашона в ръцете й, в който се виждаха пет-шест хартиени и найлонови плика.
- Не много. Голямо количество бутилирана вода.
Райм се изсмя:
- Хайде да видим дали нашите хора ще искат да си поприказваме.
Кимна към стаята за събиране на спалното бельо, където държаха Стантънови до идването на ФБР; после федералните щяха да поемат случая.
Влязоха в помещението, където арестуваните чакаха с белезници и окови на краката. Родителите и синът - единственото им дете, както бе научил Райм - ги погледнаха със смесено изражение на тревога и решителност. Седяха заобиколени от трима полицаи.
Дори Стантънови да недоумяваха как Райм е разкрил, че са съучастници на убиеца и че се крият точно в този хотел, не проявяваха никакво желание да узнаят отговора. А този отговор бе смущаващо банален и не се основаваше на никакъв сложен анализ на веществени доказателства. Раницата на Извършител 5-11, която бяха намерили до тялото му при главната водопро- водна тръба, съдържаше тетрадка, озаглавена „Модификацията“, където подробно бе описан планът за отравяне на питейната вода на Ню Йорк. На едно листче вътре беше записан и адресът на хотела. Вече знаеха, че Стантънови са отседнали там - Хариет беше казала на Сакс. Следователно двамата съпрузи и извършителят се познаваха. „Нападението“ в болницата изобщо не беше такова. Убиецът вероятно бе отишъл да посети болния си съучастник Матю Стантън в кардиологията.
Като се замисли човек, имаше улики, подсказващи, че Стан- тьнови може да са замесени в убийствата. Например върху пликчето с имплантите, намерено в „Белведере“, пишеше „No 3“, от което следваше, че нападението над Брейдън Алигзандър е третото планувано. Но ако нападението на Хариет Стантън е било в плана, на плика щеше да е записано „No 4“.
Освен това бяха намерили следи от козметиката на Хариет на местата, посетени от убиеца. Да, той я беше сграбчил в болницата и между тях можеше да се извърши някакъв обмен на частици, но той щеше да е минимален. По-вероятно беше тези частици да са полепнали по него, докато е бил по-дълго в нейна компания. Освен това Райм си спомни твърде многобройните следи от калцуни на местата на убийствата; това подсказваше, че е имало съучастник, който е вкарал прожекторите и батериите. След проверка в хотела установиха, че Стантънови са отседнали там със сина си Джош - мускулест младеж, който лесно можеше да вкара екипировката, след като братовчед му е извършил смъртоносната татуировка.
Но понякога съдбата ускорява събитията.
Листче с адрес - намерено в раницата на извършителя.
- Знаете ли си правата? - попита Сакс.
Полицаят зад Хариет Стантън кимна.
Матю Стантън, с пребледняло, сивкаво лице, измърмори:
- Не признаваме никакви права. Правителството няма власт да ни дава или отнема права.