Той се изправи и я погледна. Наведе се, хвана копчето на дънките ѝ. Пук - откопча го и ципът се отвори до долу.
Не, не, тя нямаше да му позволи да я изнасили. Щеше да разкъса скъпоценната му кожа със зъби, ако я доближеше. Никога.
Били бързо дръпна дънките и те се смъкнаха.
Пам напрегна всичките си мускули, готова за нападение.
Той обаче не я докосна на онова място. Погали гладката кожа на бедрата ѝ. Изглеждаше, че просто тьрсеше подходящо място на тялото ѝ, където да направи смъртоносната татуировка.
- Хубаво, хубаво...
Пам си спомни думите на Амелия за шифъра, който убиецът татуира на жертвите си. Запита се какво послание ще остави на нейното тяло.
Той взе машинката и я пусна.
Бззз.
Докосна кожата ѝ. Отначало усещането бе като гъделичкане.
После дойде болката.
70.
Целта на терористичната атака на „Съвета за върховенство на американското семейство“ не беше ясна.
Сред документите в джоба на мъртвия убиец освен листчето с адреса на хотела на Стантьнови Сакс бе намерила писмо, пълно с безсмислици.
На Райм му напомняше за манифеста на Университетския бомбаджия - критика срещу съвременното общество. Разликата беше в това, че убиецът не излагаше расистките и фунда- менталистките възгледи на СВАС, а точно обратното. Документът, който полицията трябваше да намери след масовите отравяния в града, бе написан от името на „врага“ - някаква анонимна коалиция от чернокожи и испаноговорящи активисти в съюз с ислямски фундаменталисти, които уж поемаха отговорността за отравянето на Ню Йорк, за да отмъстят на белите експлоататори капиталисти. В писмото се призоваваше за въстание срещу тях, като се твърдеше, че отровата е само началото.
Доста хитър начин за представяне на атаката, помисли си Райм. Така биха свалили подозренията от СВАС и биха възбудили омраза срещу враговете на Съвета. В същото време щяха да поразят съвременния Содом - Ню Йорк, бастиона на глобализацията, смешението на расите и либерализма.
Райм подозираше, че това не е всичко:
- Помислете за борбата за надмощие между отделните милиции. Разчуе ли се, че ударът е дело на СВАС, репутацията им многократно ще се покачи.
От централата на ФБР в Манхатън се получи обаждане.
- Птичките не искат да пропеят, Линкълн - каза Фред Делрей, който ръководеше разследването от страната на федералната полиция.
Семейство Стантън и синът им се намираха във федералния арест, но явно - ако преведем думите на Делрей - не искаха да сътрудничат.
- Притисни ги някак, Фред. Искам да разбера кой, по дяволите, беше убиецът. Отпечатъците му ги няма в базата данни.
- Видях снимките на твоето момче в тунела след близката му среща с хаш-две-о. Ужас, много нелеп начин да умреш, какво ще кажеш? С каква скорост е изцвърчала тая вода?
Райм бе включил телефона на високоговорител. Сакс, застанала до работната маса, се обади:
- Никой не знае, Фред, но след като го е разрязала на две, водната струя е пробила бетонната стена и една парна тръба от другата страна. Трябваше да се измъквам бързо, за да не се сваря.
- Намери ли нещо интересно в тунела?
- Не много. Повечето неща се бяха поразмили. Е, също и посварили, при толкова много пара.
Тя обясни за писмото, оставено с цел да се предизвикат размирици.
Агентът въздъхна:
- Точно когато си помислиш, че светът се променя...
- Ще обработим уликите, Фред, и ще ти се обадим.
- Голямо благодаря.
Затвориха и Сакс продължи да помага на Мел Купър при анализа на микроуликиге, тьканните проби и пръстовите отпечатъци от хотела на Стантънови. От тях само едни фигурираха в базата данни - тези на Джошуа Стантън, картотекиран в окръг Клейтън за нападение над хомосексуалист. Престъпление от омраза.
Райм погледна снимките от местопрестъплението, без да се впечатлява от зловещата гледка. Отново се взря в зловещата татуировка - в червената стоножка на лявата ръка на престъпника. Очите зловещо наподобяваха човешки. Беше, както каза Сакс, отлично направена. Дали сам се беше татуирал? Или му я бе направил някой приятел? Вероятно сам. Въпрос на гордост.
Телефонът на Сакс иззвъня.
- Не, не - прошепна тя след малко, с което привлече вниманието на всички в стаята.
На лицето ѝ се изписа ужас.
Райм се намръщи. Какво бе станало?
Тя затвори. Погледна всички.
- Състоянието на Лон се е влошило. Получил е сърдечен арест. Реанимирали са го, но положението не е добро. Трябва да отида при Рейчъл.
- Добре, Сакс, върви. Ние тук ще се оправим. - Райм се замисли за момент. - Защо не се обадиш на Пам да я попиташ дали не иска да дойде? Тя обичаше Лон.