Выбрать главу

Сакс взе якето си от закачалката. Колебаеше се. След малко отговори:

-      Не. Честно казано, няма да понеса да ми откаже още веднъж.

71.

Явно Били не смяташе да я убива.

Поне засега.

Бе заредил машинката с мастило, а не с отрова.

-      Стига си мърдала!

Стоеше на колене до дивана, на който я бе проснал.

-      Ръцете ме болят - оплака се Пам. - Моля ти се, махни това тиксо. Моля те.

- Не.

-      Можеш да ги вържеш отпред.

-      Не. Стой неподвижно - изръмжа той. Погледна я и тя спря да мърда.

-      Какво, по дяволите...

Последва силна плесница.

-      Трябва да съблюдаваме добро поведение, не разбираш ли? Да не си посмяла повече да ругаеш и да ми държиш такъв тон! - Били я сграбчи за косата и я разтърси като лисица плячката си. - Отсега нататък ролята ти е да бъдеш моя жена. Хората ще те гледат до мен. Като вярна съпруга.

Продължи да татуира.

Пам си помисли да запищи, но беше сигурна, че той ще я пребие от бой, ако се опита. Освен това в сградата нямаше никого. Единият апартамент беше празен, а наемателите от другия бяха на екскурзия с кораб.

Били заговори разсеяно:

-      За известно време ще трябва да се скрием добре. Чичо и леля няма да ме издадат. Но братовчедът Джошуа... въпрос на време е да изпее всичко. За мен включително. Не можем да се върнем в Южен Илинойс. Приятелят ти Линкълн ще изпрати ФБР да арестува всички старши членове на СВАС. И отново ще заподозре хората от Ларчууд, затова и Мисури отпада. Ще отидем някъде другаде. Може би в „Патриотична асамблея“ във вътрешността на щата Ню Йорк. Те са извън вниманието на полицията. - Обърна се към нея: - Или в Тексас. Там има хора, които си спомнят родителите ми като мъченици, загинали за свободата.

- Сет...

-      Ще се покрием за няколко години. И ако още веднъж ме наречеш „Сет“, ще те фрасна. Мога да изкарвам пари с татуировки. Ти можеш да преподаваш в неделното училище. Малко по малко ще се върнем към нормалния живот. Нова самоличност. Със СВАС е свършено, но може би така е по-добре - ще продължим напред. Ще основем ново движение. И ще го организираме много по-добре. Ще го направим както трябва. Ще обучаваме жените си в училища - и нямам предвид църковни училища. Имам предвид обществени и частни. Ще възпитаваме децата от малки. Ще ги посветим в каузата. Ние, мъжете, ще се кандидатираме за управленски постове, отначало на ниско ниво, в градовете и окръзите. Ще овладеем първо местната власт, после ще тръгнем по-нагоре. О, ще бъде съвсем друг свят. Сега сигурно не мислиш така. Но после ще се гордееш, че си част от това дело.

Вдигна машинката от крака ѝ, погледна свършеното до момента и продължи:

-      Чичо ми беше изостанал в много отношения. Но имаше едно голямо прозрение. Измисли Закона на кожата. Проповядваше за него из цялата страна - пред други милиции, на възродителни сбирки, в църкви, пред ловни дружинки. - Очите на Били грейнаха. - Законът на кожата... Гениално. Помисли само: кожата дава информация за здравословното ни състояние, нали? Може да е зачервена или бледа. Лъскава или матова. Сбръчкана или подута. Напукана или гладка... Тя изразява също духовното ни развитие. И интелектуалното. И емоционалното състояние. Бялото е добро, умно и благородно. Черното, кафявото и жълтото са подли и опасни.

-      Не говориш сериозно!

Той вдигна юмрук и Пам се сви и замълча.

-      Искаш доказателство. Онзи ден бях в Бронкс и един тип ме спря. Млад, не знам. Горе-долу на твоите години. Черен. Имаше келоиди на лицето - белези като татуировки. Бяха красиви. Изработени от истински художник. - Той отмести поглед. - И знаеш ли защо ме спря? За да ми продаде наркотици. Това е истината за тези хора. Законът на кожата. Не можеш да го излъжеш.

Тя се изсмя мрачно:

-      Някакъв чернокож младеж се е опитал да ти продаде наркотици в Бронкс? Ето какво ще ти кажа. Иди в Западна Вирджиния и там бял младеж ще ти продаде наркотици.

Били продължи, без да я слуша:

-      Има спорове за Хитлер: дати наистина е мразел евреите, циганите и педерастите и е искал да изчисти света от тях. Или всъщност не му е пукало за тях, но е знаел, че германският народ ги мрази и затова е използвал омразата и страха, за да вземе властта.

-      Да не би да използваш Хитлер като модел за подражание?

-      Има и по-лоши варианти.

-      И какво? Ти как мислиш, Били? Истински ли вярваш в Закона на кожата, или го използваш за власт, за себе си, за егото си?

-      Не е ли очевидно? - Той се изсмя. - Достатъчно си умна, за да се досетиш, Пам.