Тя не каза нищо и Били избърса сълзите от бузите ѝ. Пам не знаеше отговора. Изведнъж ѝ хрумна нещо, което я удари като неговите шамари. Беше свързано с блога, който двамата със Сет бяха направили. Тя прошепна:
- Нашият блог? Той е точно обратното на това, което казваш. За какво... за какво го създаде?
- А ти за какво мислиш? Всеки, който публикува позитивен коментар. За абортите, за помощите за бедни, за имиграционна реформа. Денят на страшния съд наближава за тях.
Имаше сигурно петнайсет хиляди души, които бяха написали нещо в сайта им. Какво щеше да се случи с тях? Дали последователите на Били щяха да ги издирят и убият? Да взривят къщите им?
Били остави татуировъчната машинка, намаза бедрата ѝ с вазелин и попи мастилото.
Усмихна се:
- Погледни. Какво мислиш?
Тя прочете двете думи, които виждаше изписани обърнати на бедрата ѝ:
Какво, по дяволите, правеше той? Какво имаше наум?
Били смъкна и своите дънки. На неговите бедра имаше подобни татуировки със същия шрифт.
Когато се съберяха, образуваха цели думи:
- Наричаме ги сплитъри. Влюбените си татуират части от имената си. Могат да се прочетат само ако се съберат заедно. Това сме ние, виждаш ли? Поотделно все ни липсва нещо. Когато сме заедно, сме едно цяло.
През бледото му лице премина подобие на усмивка.
- Влюбени? - прошепна тя.
Погледна неговата татуировка - беше правена преди години.
Били гледаше обърканото ѝ лице. Вдигна дънките си, после - нейните и ги закопча.
- Знаех си, че някой ден ще си те върна - обясни, като посочи татуировките. - „Памела“, „Уилиам“. Добре измислено, какво ще кажеш? Имената ни ще бъдат цели, когато лягаме заедно, за да правим децата си. - Забеляза ужасеното ѝ изражение. - Защо ме гледаш така?
Сякаш говореше на дъщеря си, разстроена заради лош ден в училище.
- Аз те обичах! - проплака тя.
- Не, ти обичаше някого, който беше част от тумора, разяждащ тази страна. - Изражението му се смекчи и той прошепна: - А какво мислиш за мен, Пам? Жената, която обичам цял живот, се оказва враг? Те отнеха сърцето и разума ти от мен.
- Никой не ме е променял. Никога не съм вярвала в това, което правеше майка ми. Това, в което вярваш ти.
Той погали косата ѝ, усмихна се:
- Промили са ти мозъка. Разбирам. Аз ще те променя, мила моя. Ще те върна в правия път. Хайде сега да събираме багажа.
- Добре, добре.
Били я вдигна на крака.
Тя се обърна и го погледна в очите.
- Знаеш ли какво, Били? - каза тихо.
- Какво? - Той, изглежда, се зарадва да види усмивката ѝ.
- Трябваше да претърсиш джобовете ми.
Пам замахна с всичка сила към лицето му с дясната си ръка, стискаща макетното ножче, с което бе прерязала тиксото - същото макетно ножче, което носеше в джоба на панталона си от онези ужасни дни в Ларчууд.
Острието поряза бузата и устата на Били. Без свистенето, което се чува по филмите в такива сцени. Разряза безшумно плътта му.
Той изрева и хвана с две ръце лицето си. Пам прескочи масичката и хукна към входната врата, като изкрещя:
- На ти една модификация, мръсник такъв!
72.
Ръцете на Пам лепнеха от кръвта на Били, но тя успя да отвори вратата и препъвайки се, хукна към главното фоайе на сградата.
Сега щеше да изскочи на улицата и да запищи колкото ѝ глас държи. Може би в сградата нямаше кой да чуе виковете ѝ, но наоколо бе пълно със съседи.
Десет крачки, пет...
Да! Ей-сега щеше да...
В този момент той сграбчи глезена ѝ и тя се просна с писък на пода във фоайето. Главата ѝ се удари в дъските.
Ножът падна. Пам се извъртя с лице към Били и го изрита с всичка сила в слабините.
Лицето му бе цялото в кръв - едновременно радваща и шокираща гледка за нея. Раната започваше малко под окото му и достигаше до средата на бузата. Беше се надявала, че ще го ослепи, но той явно виждаше много добре. Все пак кръвта шуртеше от бузата му и бълбукаше от устните му - явно острието бе прерязало цялата му уста. Пам не разбираше какво се опитваше да ѝ каже. Заплахи, разбира се. Гняв.
Кръвта опръска якето ѝ, ръката ѝ, лицето ѝ.
Ужасяващото му изражение показваше каква болка изпитва.
Чудесно!
Тя се отказа да се съпротивлява. Можеше да е ранен, но пак беше по-силен от нея.,.Бягай - каза си. - Просто се махни от тук!“
Като дереше с пръсти пода, успя да се отдалечи на една-две педи от него, по-близо до вратата.
Той обаче я спря, завъртя я по гръб и я удари в слънчевия сплит, като изкара въздуха от белите ѝ дробове и я накара да се превие на две. За момент Пам успя да му се измъкне - благодарение на хлъзгавата кръв той я изпусна. Тя се изправи на колене.