Пам кимна и пак се потърка неволно по бедрото.
- Разправяше ми ужасни неща. Звучеше, сякаш планира да стане новият Хитлер. Искаше да убие чичо си и леля си и да основе своя въоръжена групировка. Сещате се, мама не беше особено умна. Постоянно говореше глупости и никой не я приемаше насериозно. Обаче Били беше съвсем друга класа. Учил е в колеж. Искаше да основава собствени училища, в които да индоктринира децата. Говореше за някакъв Закон на кожата. Личеше си, че е вманиачен на тази тема. Расизъм, чиста проба.
- Закон на кожата - измърмори Райм.
Определено имаше връзка с манифеста, който бяха планирали да оставят на мястото на вкарването на отрова във водопровода. Той си спомни за думите на Тери Добинс по-рано:
- Ако откриеш защо е толкова вманиачен по кожата, това ще е ключът към разплитането на случая...
Пам продължи:
- През всичките тези години е бил обсебен от мисли за мен.
Обясни за уговорения годеж, как Били е дошъл преди няколко години, за да започне планирането на терористичната атака - и как я бе съблазнил. Спомените я накараха да потрепери.
- Искаш ли да се качиш в микробуса? - попита Райм, като кимна към пригодения за инвалиди автомобил, с който го бе докарал Том.
Апартаментът ѝ беше запечатан от полицията, докато се извърши оглед на местопрестъплението, а на Пам очевидно ѝ беше студено; носът и очите ѝ бяха зачервени, пръстите - също.
- He - бързо отговори тя. Изглеждаше, че ѝ е по-спокойно на слънце, въпреки мразовития въздух. - Всичките ли заловихте?
- Всички, които са дошли в Ню Йорк, както изглежда. Матю и Хариет Стантън. Сина им Джошуа.
Полицаите от ударния отряд бяха намерили истински документ за самоличност у застреляния престъпник. Уилям Хейвън, двайсет и пет годишен. Татуировчик, с адресна регистрация в Саут Лейкс, Илинойс.
- В момента хората ни проверяват всичките им документи, бележници, телефони, компютри - продължи Райм. - Заловихме вече и няколко от съучастниците им в Илинойс, но ще има и други. Бомбите не бяха заредени така, че да избухнат, но бяха истински: барут, детонатори, устройства за взривяване чрез мобилен телефон. Сглобени са от човек, който разбира от тези неща.
- Ако са като групировката, в която членуваше майка ми, „Патриотична граница“, сигурно има десетки членове. Винаги се събираха през нощта, в нечия кухня, пиеха кафе и крояха планове... - Пам замълча за момент. - Линкълн?
Райм вдигна вежди.
- Ти откъде знаеше за Сет? Как се сети да изпратиш полиция вкъщи?
- Не знаех. Но заподозрях нещо, когато си зададох въпроса откъде извършителят е разбрал за Ти-Ти Гордън.
- Кой?
- Татуировчикът, когото двамата със Сет засякохте в лабораторията ми.
- Ааа, онзи тип със странната брада и пиърсингите.
- Същият. Били влезе в студиото му и уби един от колегите му. Мисля, че е искал да убие самия Ти-Ти, но той в момента не е бил там. Възможно е убиецът да е разбрал за него по друг начин, но това беше най-логичното обяснение - че го е видял вкъщи.
Тъй като мотивът на групата беше местен тероризъм, а имаше връзка с теб и майка ти - чрез Колекционера на кости - се запитах дали появата на Сет в живота ти е просто съвпадение.
Разбира се, убиецът имаше татуировка на стоножка. Сет нямаше такава - бях го виждал е къси ръкави. Как можеше да се обясни? Тогава си спомних водоустойчивото мастило – червено - на едно от пликчетата с улики. Ти-Ти ни каза, че някои татуировчици използват временни маркери, с които очертават рисунката, преди да започнат да татуират. Реших, че може би това е направил - временна татуировка на ръката си, за да ни заблуди.
Пам кимна:
- Да, точно така. Каза ми, че рисувал стоножката, за да го мислят за друг. Измивал я, преди да влезе в ролята на Сет. А на някакъв бездомник направил истинска татуировка на стоножка и му платил, за да пробие дупката. Този човек е загинал в тунела. Каза ми, че не е повярвал, че ще спреш водата. Взел е предпазни мерки.
- Така се досетих кой е - продължи Райм. - Беше проникнал в дома ми, за да ме отрови. Мислех, че е специалист по шперцове, но нямаше следи от насилване на ключалката. Значи...
- Взел е ключа за къщата ти от моя ключодържател - измърмори Пам, като се намръщи. - Направил си е дубликат.
- Това си помислих и аз, да. Дали Сет беше убиецът? Не можех да съм сигурен, разбира се, но не исках да рискувам. Обадих се на диспечерите и наредих веднага да изпратят патрул.
- И нападението тук вчера - намеси се Сакс. - Било е постановка.
- Инжектирал си е малко пропофол и си е сложил белезници. Оставил е шишенцето с отрова и спринцовката на земята и е легнал да подремне, докато полицията се появи.