- Защо? - попита Пам.
- Искал е да снеме подозренията от себе си - обясни Амели.
- Какъв по-добър начин от това сам да стане жертва?
- Е, признавам, че и нашите психолози помогнаха - добави Райм. - Направиха проучване, според което в изкуството и литературата стоножката олицетворява проникване в нечие безопасно, спокойно убежище. Тя чака скрита, невидима. Такъв беше Сет. Тоест Били.
- Да, със сигурност.
Пам погледна към апартамента си. Намръщи се. Извади от джоба си кърпичка и леко я навлажни с плюнка. Избърса засъхналата кръв от бузата си.
Като главен разследващ по случая, след като Лон Селито бе излязъл от строя, Сакс разпита момичето за няколко минути в присъствието на Райм. Научиха, че Били е планирал да отвлече Пам и да избяга при една военизирана групировка във вътрешността на щата Ню Йорк, „Патриотична асамблея“, с която и преди си бяха имали вземане-даване.
Рон Пуласки извърши огледа в апартамента на Пам - дори да обезвредиш престъпника по най-безвъзвратния начин, както в случая, пак трябваше да се изпълнят някои формалности. След като свърши, той събра веществените доказателства, подписа картончетата за съхранение и каза на Райм, че ще занесе всичко в къщата му. Патолозите откараха трупа. Пам изпрати носилката с поглед, хладен като есенния въздух.
Райм насочи вниманието си към Сакс. Когато двете с Пам говориха за случилото се току-що, полицайката се опита на няколко пъти да се пошегува и да изрази съчувствие. Пам реагираше със сдържана усмивка, която можеше да се възприеме и като озъбване. Държането ѝ явно силно нарани Амелия.
След кратко мълчание полицайката се изправи, постави ръце на кръста си и погледна жилищната сграда.
- Местопрестъплението е освободено - отбеляза. - Ако искаш, мога да ти помогна да почистиш.
Райм забеляза, че се колебае, а тонът ѝ му подсказа, че се бои какъв ще бъде отговорът.
- Мисля да отида у семейство Оливети. И може би по някое време тази седмица ще взема колата на Хауард и ще дойда до вас, за да си взема каквото е останало. Може ли, Линкълн?
- Няма проблем.
- Чакай! - решително каза Сакс.
Пам я погледна предизвикателно.
Детективката продължи:
- Искам да говориш с психолог. - Бръкна в чантичката си. - Това е телефонът на Тери Добинс. Той работи за полицията, но ще ти препоръча някого.
- Нямам нужда...
- Моля те. Направи го.
Момичето сви рамене. Прибра визитката в задния си джоб, където държеше мобилния телефон.
- Ако имаш нужда от нещо, обади ми се - добави Сакс. - По всяко време.
В гласа ѝ прозвуча лека нотка на отчаяние.
Момичето не каза нищо. Влезе в къщата и след малко излезе с раница и чанта за лаптоп. От слушалките в ушите ѝ стърчаха бели кабелчета, свързани с айпода ѝ и затъкнати под дебелата ѝ шапка.
Махна към Райм и Сакс, но на никого от двамата конкретно.
Амелия я изпрати с поглед.
След малко Линкълн каза:
- Хората не обичат, когато се окаже, че са сгрешили, а ти си прав, дори когато е било за тяхно добро. Може би най-вече тогава.
- Така изглежда. - Тя се заклати напред-назад, за да се сгрее, и продължи да гледа отдалечаващата се Пам. - Аз провалих всичко, Райм.
В моменти като този той най-много ненавиждаше недъгавостта си. Искаше да се приближи до Сакс и да обгърне с ръце треперещите ѝ рамене, да я притисне с всичка сила.
- Как е Лон? - попита.
- Преодолял е критичното състояние, но все още е в безсъзнание. Рейчъл не е на себе си. Синът на Лон е там.
- Да, говорих с него.
- Железен е. Мъжко момче.
- Е, идваш ли вкъщи?
- След малко. Първо трябва да говоря с един свидетел по случая с музея „Метрополитен“.
Това бе другото разследване, по което работеше Селито - взломът в музея на Пето Авеню. Докато детективът беше в болница, другите му колеги от „Тежки престъпления“ бяха поели случая. Сега, след осуетяването на опита за терористична атака от СВАС, беше време да възобновят това важно от политическа гледна точка, макар и доста необичайно разследване.
Сакс отиде при форда си. Моторът изрева и тя потегли сред облак дим, чийто синкав оттенък стана виолетов в червената светлина на залязващото слънце.
74.
Линкълн Райм не беше доволен, че не е разкрил сам самоличността на убиеца - източниците на информация за Били Хейвън бяха намерените документи и разказът на Пам.
- Трябваше да се досетя - каза на Купър и Пуласки.