Говореше за прессъобщението, което Райм бе принудил началниците в Нюйоркското полицейско управление да публикуват.
- Значи рисунката е точна? - попита криминалистът. - Моят човек не беше сигурен, че си е спомнил достатьчно добре формата на бузите.
- Онзи младеж, Пуласки - изрече развеселено Часовникаря. - Наблюденията му са само в една плоскост, а изводите му са прибързани. И двамата с теб знаем какви са рисковете от това. Предполагам, че е по-добър като криминалист, отколкото като ченге под прикритие. Огледите на местопрестъпления изискват по-малко импровизация. Мозъчна травма, предполагам.
- Да. Точно така.
- Имаше късмет, че го дадох на Бюрото за разследване, а не на някои от моите хора. Тогава щеше да е мъртъв.
- Предполагам - бавно изрече Райм. - Той има добра интуиция. И не е лош стрелец. Както и да е, той бе единственият, когото можех да изпратя при тогавашните обстоятелства. Всички други бяха заети с разкриването на един превъртял татуировчик.
Сега, когато знаеше със сигурност, че Часовникаря е избягал от затвора и е жив, Райм си спомни последния път, когато го беше видял лично преди няколко години. Да, като се замисли, имаше прилики с адвоката, когото Пуласки бе описал за съставянето на фоторобота - черти, които сега си спомняше, макар да имаше някои ключови разлики.
- Изменил си лицето си по нехирургичен начин - отбеляза сега, докато говореше с престъпника. - Сложил си силикон или памук в бузите си. И косата - ножици за изтъняване и бръснарско ножче - добре си докарал вид на естествено оплешивяване. Използвал си и малко грим. Повечето филмови студия не умеят да го използват добре. А пък телосложението - сложил си костюм с подплънки, нали? Никой не може да качи двайсет и пет килограма за четири дни. Тенът сигурно е от бутилка.
- Да. - Часовникаря се изкиска. - Може би. Или от козметично студио. В Ню Йорк има около четиристотин. Може да изпратиш хора да разпитват. При малко късмет до Коледа ще научиш в кое точно съм отишъл.
- Обаче сега пак си се променил, нали? Или модифицирал, така да се изразя. Заради снимките, които публикувах.
- Разбира се. Слушай, Линкълн, любопитно ми е защо пусна информацията за мен в медиите. Така рискуваш да се дегизирам пак и да се скрия. Което и направих.
- Имаше шанс някой да те е забелязал. Бяхме готови да действаме бързо още при първия сигнал.
- Бюлетин за всеобщо издирване, а?
В прессъобщението, което Райм принуди полицейските началници да разпространят, се казваше, че Ричард Логан, известен още като Часовникаря или Дейв Уелър, е избягал преди няколко дни от федерален затвор в Уестчестър. Бяха добавени и рисунките от фоторобота и информация, че вероятно симулира южняшки акцент.
- Но безуспешно - отбеляза Часовникаря. - Никой не ме е издал. Защото съм все още... където съм.
- О, и между другото, не правя опити да проследя обаждането ти. Знам, че използваш пренасочване и проксита. Освен това обискирахме адвокатската кантора на Уелър.
Логан отново се изкиска:
- Гласовата поща, пощенската кутия, уебсайтът?
- Хитро - призна Райм. - Специализирането в дела за смърт, причинена по небрежност, ми се стори малко жестоко.
- Случайно се получи. Това бе първото, което ми хрумна.
- Да те попитам още нещо, от любопитство... Ричард Логан не е истинското ти име, нали? Това е един от многото ти псевдоними.
- Да.
Часовникаря не каза истинското си име и Райм не смяташе да го пита.
- Как се досети, че съм избягал?
- Както става много често в това, което правя - което двамата правим - допуснах.
- Предчувствие?
Райм се замисли за Сакс, която често го упрекваше за презрението му към тази дума, и се усмихна.
- Както искаш го наречи.
- Което по-късно си проверил емпирично. И какво беше това допускане?
- В раницата на Били Хейвън намерихме тетрадка, озаглавена „Модификацията“ - подробно ръководство за това, как да вкара ботулинов токсин в питейната вода на Ню Йорк. Изключително елегантен план. Беше като инженерна схема, изпипана до най-малката подробности, с точност до минутата. Усъмних се, че Стантънови или Били са способни да създадат толкова сложен план: сериен убиец, който да отвлече вниманието на полицията от мним бомбен атентат срещу водопроводната система, замислен като начин за прикриване на истинската цел - отравянето на водата. Намерил си също начин да направиш токсина устойчив на хлор, за да може да се използва като оръжие. Впечатляващ удар, трябва да призная.
- Намерили сте тетрадката? - В гласа на Часовникаря прозвуча разочарование. - Казах на Били да я кодира във файл и да го сложи някъде на компютър с достъп през Интернет. После да унищожи оригинала. - Замълча за момент. - Но не се изненадвам. Цялата тая банда от Южен Илинойс изглеждаше доста аналогова. И да, не особено интелигентна. Като при токсините, които Били реши да използва. Препоръчах му химикали, които могат да се намерят по магазините, но той беше особено привързан към растенията. Сигурно като малък е скитал много по горите да ги рисува. Тежко е, когато родителите ти са убити от федералните власти, а моралните ти възгледи се формират в неонацистка групировка.