Райм бе излъгал, че не се опитват да засекат обаждането.
Е, помисли си, нищо не рискуваха и нищо не печелеха. Отново насочи вниманието си към разговора.
- Това, което окончателно ме убеди, беше една грешка, която си допуснал.
- Така ли? Каква?
- Когато си бил на улицата с Пуласки, си споменал опита за атентат срещу един висш полицейски служител в Мексико. Убийството, което беше планирал преди няколко години.
- Да. Исках да спомена нещо конкретно. За да се хванете.
- Аха, само че това разследване беше засекретено. Ако беше истински адвокат, който никога не се е срещал с Ричард Логан, за какъвто се представяше, нямаше откъде да знаеш за операцията в Мексико Сити.
Кратко мълчание.
- Засекретено ли?
- Явно Държавният департамент и мексиканското Министерство на правосъдието не са били никак доволни, че ти - един американец - за малко не си очистил техен висш полицай. Предпочели са да действат, сякаш не се е случило. Медиите не бяха уведомени.
- О... - реагира разочаровано Часовникаря.
- Сега ти ми отговори на един въпрос - каза Линкълн.
- Добре.
- Как се свърза със Стантънови и СВАС?
- Реших, че е време да се измъкна от затвора. Потърсих хора, които са били свързани с терористичния инцидент отпреди няколко години, когато с теб се срещнахме. Спомняш ли си?
- Разбира се.
- Те ме свързаха със СВАС - една от многото расистки милиции. Казах им, че мога да направя така, че светът да разбере за тях. Хариет и Били ме посетиха в затвора и аз им разказах плана. Между другото, виждал ли си ги заедно тези двамата? Леля и племенник. Странна връзка има между тях. Придава съвсем ново значение на името „Върховенство на американското семейство“.
Райм не коментира. Това наблюдение, вярно или не, не го интересуваше.
Часовникаря продължи:
- Искаха да се проявят. Затова обсъдихме възможните начини. Аз дадох идеята за ботулинов токсин в питейната вода. Научих, че Били прави татуировки. Предложих да татуира жертвите с някакво послание от Стария завет. Някоя апокалиптична тема. Те адски харесаха тази риторика. Да нанесат удар срещу обществото в името на идиотските си ценности. Много им хареса и когато предложих да използват отрова като оръжие за убийство. Възмездие за малцинствата и социалистите, които тровят обществото и така нататък, и така нататък. Налапаха примамката като шарани. Е, най-вече Матю. Били и Хариет изглеждаха по-умерени. Знаеш ли, Линкълн, глупавите хора са най-опасни.
Невинаги, каза си криминалистът, мислейки си за човека, с когото говореше в момента.
78.
- И така - продължи Райм, - в замяна на твоя план те ти доставиха тетродотоксин. И са подкупили медицинския персонал и надзирателите, за да те обявят за мъртъв и да те измъкнат от ареста. Намерили са някой умрял бездомник и неговото тяло са пратили за кремиране.
- Горе-долу.
- Сигурно е било скъпо.
- Общо двайсет милиона.
- А сценката в погребалното бюро? Когато се представи за Уелър. Защо?
- Знаех, че ще изпратиш някого да види кой ще вземе праха. Трябваше да направя така, че да повярваш, че Часовникаря наистина е мъртъв. Най-добрият начин беше, ако адвокатът на семейството дойде да вземе тленните ми останки... и уведоми властите за твоя агент под прикритие. Така нещата се развиха много добре. Не го очаквах.
- Има нещо, което не разбирам. Лон Селито. Ти си го отровил, разбира се. Появил си се с пожарникарска униформа на мястото на нападението в „Белведере“ и си му подал кафето с отровата.
- О, и за това ли се досети?
- Арсенът е металоид. Били използваше само растителни токсини.
- Хъм, за това не се сетих. Меа кулпа. Кажи ми, Линкълн, като малък чел ли си книжки с ребуси? Винаги ли забелязваше скритата картинка?
Да, Райм беше чел такива книжки. И винаги забелязваше скритата картинка.
- И после си пуснал отрова в чантичката на Амелия Сакс - добави той.
Последва дълга пауза.
- И за това ли се досети?
Веднага щом се досети, че Часовникаря е още жив и вероятно стои зад нападението срещу Лон, Райм бе предупредил Сакс, Пуласки и Купър да внимават. Тя си спомни, че някой седнал зад нея в едно кафене, където имала среща със свидетел по случая с музея „Метрополитен“. После намерила второ шишенце обезболяващи в чантичката си.
- И това ли е арсен? - попита Райм. - Още не съм получил резултатите.
- Ще ти кажа, след като си се досетил. Антимон.
- Има още нещо, което не мога да си обясня. Опита се да убиеш Лон и Амелия и да хвърлиш вината на Стантънови. И ти си бил този, който се появяваше облечен като Били Хей- вън на местата на убийствата. Когато си надничал през шахтата на Елизабет Стрийт, пред ресторанта в Хеле Кичън, в сградата близо до „Белведере“. Нали?