Точно в този момент телефонът в лабораторията иззвъня. Сакс, която бе на мястото, откъдето виждаше името на обаждащия се на един монитор, каза бързо:
- Райм, май е клъвнал.
Той се приближи с количката.
- Аха.
Натисна копчето за приемане на обаждането.
- Да?
- Господин Райм, обажда се Джейсън? Джейсън Хедърли? - Гласът, с излишна въпросителна интонация, звучеше смутено. - Аз съм...
- Помня ви, господин Хедърли.
Как да не го помни? Бяха говорили надълго и нашироко миналата седмица.
- Ами, то... не знам как да обясня... но което казахте, че може да се случи, се случи.
Райм и Сакс се спогледаха с усмивка.
- Той изчезна. Звучи невероятно, но изчезна. Когато тръгвах снощи, алармата беше включена. Тази сутрин - също. Нищо не беше поместено. Нищо не беше променено. Нищичко. Но него го няма.
- Виж ти.
Предметът, който развълнуваният бижутер имаше предвид, беше един часовник. Изработеният изцяло от кости шедьовър на Михаил Семьонович Бронников.
Противно на това, което бе казал на Часовникаря, Райм не беше повярвал, че между него и Колекционера на кости няма връзка. Беше му казал така само за да му постави примамка.
А каква по-добра примамка за човек, чиято сила - и слабост - са времето и неговото измерване, от някой рядък часовник?
Райм бе научил, че произведението на Бронников, едно от малкото в света, е в Лондон за изложение. Но успя да убеди собственика (с малко чар плюс двайсет хиляди долара) да изхарчи още десет хиляди, за да го докарат в Ню Йорк. Куриерът бе Рон Пуласки.
Райм се обади на Фред Делрей и научи, че има един търговец на антики, срещу когото се води следствие за укриване на данъци - Джейсън Хедърли. Делрей убеди прокурора да оттегли част от обвиненията, ако Хедърли се съгласи да сътрудничи - федералните искаха да върнат Часовникаря зад решетките не по-малко, отколкото Райм и нюйоркската полиция.
Хедърли се съгласи да получи часовника и да го изложи във витрина в магазина си в Горен Ийстсайд.
В разговора си с Часовникаря миналата седмица Райм засегна темата за Колекционера на кости и уж случайно спомена, че часовникът на Бронников е в една манхатънска галерия. Опита се да говори естествено и се надяваше да звучи по-убедително от Рон Пуласки.
Явно се беше справил.
Няколко дни след разговора Хедърли се обади, за да съобщи, че някой е разпитвал кои часовници в галерията се продават - макар че не бе споменал конкретно този на Бронников. Хедърли му изброил наличните експонати, като споменал и часовника от кости, при което клиентът му благодарил и затворил. Номер на обаждащия се - „Неизвестен“.
Райм и ФБР поспориха за подхода, който щяха да възприемат. Федералните искаха да поставят галерията под наблюдение и да разположат отряд за бързо реагиране в близост, който да действа веднага щом някой се опита да купи или открадне часовника. Райм се противопостави. Часовникаря веднага щеше да ги забележи. Трябваше да действат по друг начин, по-деликатен.
Специалистите по проследяване на ФБР и нюйоркската полиция инсталираха микроскопичен предавател в металната верижка на часовника. През повечето време устройството стоеше изключено и невидимо за всякакви радиочестотни сензори. На всеки два дни за частица от секундата щеше да се включва и да изпраща сигнал до МКСМГ - Международната консолидирана сателитна мрежа за геопозициониране, покриваща всяко населено място на земята. И после пак да се изключва.
Данните за местоположението му се изпращаха директно до командването на тактическата група. Ако Часовникаря се местеше, можеха да стесня т,обхвата на търсенето до държавата и региона, където се намигаше, и да уведомят граничните власти. Или, ако имаха късмет, можеха да го открият на едно място, докато се наслаждава на чаша охладено вино на някой плаж или се възхищава на откраднатия часовник от кости.
А можеше още веднага да отдели верижката на часовника, да я изпрати по пощата до Шри Ланка и да продължи с обира или убийствата, които планираше.
Моята осведоменост е зъбно колело или пружинка в твоя часовник...
Собственикът на галерията продължаваше да се вълнува за обира.
- Невъзможно е - говореше задъхано. - Алармата. Ключалките. Видеокамерите.
Райм бе настоял да няма нито един пропуск в системата за сигурност. Не трябваше по никакъв начин да се опитват да улеснят Часовникаря при кражбата - веднага щеше да заподоз- ре нещо и да избяга.
- Просто няма начин някой да проникне - продължаваше Хедърли.
„Само че тук не става дума за „някой“ - помисли си Райм и без да коментира, измърмори „довиждане“ на търговеца и затвори.